Легенда за момината сълза

  Една стара руска легенда разказва за момините сълзи, които израсли от сълзите на водната княгиня Волхова. Тя пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. Но когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Нo тя го търсила напразно по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. Накрая сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко,  a до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и тръгнала убита от любовна мъка, за да се скрие в своето студено царство. И само луната видяла как от прекрасните Ѝ сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи-символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.

About these ads

1 коментар (+add yours?)

  1. nanko.violin@gmail.com
    май 14, 2014 @ 14:46:05

    От ранно детство, обичам тези цветя.

    Отговор

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 62 other followers

%d bloggers like this: