Сириус

Сириус е най-ярката звезда в южната небесна полусфера. Тя всъщност представлява двойна звезда. Сириус А е голяма бледосиня звезда няколко пъти по-голяма от Слънцето. Сириус В е тежка звезда с диаметър около 20 километра. Двете звезди обикалят една около друга на много малко разстояние. Преди около 40 години дори с най-мощните телескопи се е виждала само Сириус А.

В древен Египет звездата Сириус е била на особена почит. По появяването й, след периода й на невидимост, сутрин и лъчите на изгряващото Слънце, жреците предсказвали разливането на р. Нил, което било от жизнено значение за древните египтяни. По звездата Сириус жреците определили приблизително продължителността на тропическата година, която е в основата на древноегипетския слънчев календар. Уточняван през хилядолетията, този календар се използува сега от цивилизованите народи в целия свят.

Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е „Мул-лик-уд”, което означава „звездата куче на Слънцето”. Във Вавилон, Сириус е известна като „Какаб-лик-ку”, което означава „Кучешката звезда”. В Асирия тя е била известна под името „Кал-бу-са-мас”, което значи „Кучето на Слънцето”. В Халдея наричали Сириус „Как-шиша” или „Водещата звезда”, както и „Ду-шиша”, „Ръководителя”. По-късно персите наричат звездата „Тир”, „Стрелата”. Семитското име на Сириус е „Хасил”. Евреите използват и „Сихор”, египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет. Сириус е бил и „Звездата на царица Изида” в древен Египет.  Тя е асоциирана с майката-богиня Изида и нейния по-стар архетип Хатор. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Обстоятелството, че в Египет и Вавилон са свързвали началото на новата година с хелиакалния изгрев на Сириус, говори за важната роля на тази звезда в културата на древните. Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните.

Римляните са наричали звездата Сириус Канинула (Кучешка звезда— от думата канис, която значи куче). За тях появяването на тази звезда в лъчите на изгряващото Слънце показало, че настъпват непоносимите летни горещини. Настъпвало времето на пожари и различни епидемии. Богатите през време на горещините отивали във вилите си, а народът понасял тежко последиците от горещините. За римляните летните горещини били „кучешко време“ — каникула (ваканция).

За звездата Сириус сред нашия народ се разказва следната легенда. В ранна есен керван от коли, натоварени с жито, спрял да пренощува. През нощта керванджиите се събудили и видели на изток ярка бяла звезда-Сириус. Взели я за Зорницата, впрегнали колите и тръгнали в тъмната нощ. Но вместо да се зазори, нощната тъма оставала непрогледна. Заблудил се керванът, попаднал в тинесто блато и всички загинали. Затова народът нарича Сириус Лъжикерван.

About these ads

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 69 other followers

%d bloggers like this: