Просякът

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?” – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам” – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?” „Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.” „Поглеждал ли си някога вътре?” – попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.” „Я погледни” – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.” Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Екхарт Толе, „Силата на настоящето”

Брачните халки

Без начало и без край, кръглото бижу символизира вечността на семейния съюз. Сложени заедно една до друга мъжката и женската халка образуват знака на безкрайността. Според едно от поверията „виновник” за появата на сватбените пръстени е Йосиф. Легендата разказва, че в знак на неговата вярност и любов към Мария той я дарил с пръстен с аметист. Такова бижу и до днес се съхранява в италианския град Перуджа.
За съществуването на халката като знак за обвързаност свидетелстват документи още от Древен Египет. Има сведения, че мъжете използвали коноп или други растения, които увивали около пръстите на жените си, за да ги „маркират” като заети. Този жест може и да се прави от любов, но едва ли е символ на вярност, тъй като повечето египтяни се водят полигамни.

Историята на сватбените халки ни води и в Древен Рим. Според една от легендите заетите жени си слагали тези бижута на средния пръст, откъдето се смятало, че тръгва нерв, който води директно към сърцето. Целта е той да бъде притиснат и любовта да няма край. Друга версия е, че халките се носят на безименния пръст на лявата ръка, откъдето тръгва „вената на любовта”. И при двете тълкувания няма сведения дали мъжете също са си слагали такива бижута. Разбира се, има и доста по-реалистична теория за сватбените пръстени – римлянките ги носели, за да им бъдат гарантирани правата на омъжени жени. Трета версия е, че бижутата символизират имотното състояние на жениха. Затова той дарява с метални пръстени и родителите на избраницата си.

Със специални халки мъжете от Далечния изток тествали верността на съпругите си. Те създават разглобяеми пръстени, които буквално приличали на пъзели. Ако жената се пробвала да махне халката, тя се разпадала. И само съпругът можел да я сглоби отново, тъй като знае правилната комбинация. Тестът работел безпогрешно дори когато мъжът бил на война.

В християнския свят венчалните халки започват да се използват пряко в церемонията през IV век. Пръстените са най-често гладки и от бронз, а понякога и от злато. Историята помни името на първия мъж, който се осмелил да дари жена си с пръстен със скъпоценни камъни. Това бил Максимилиан Австрийски, който през XV век се врича във вярност на Мария Бургундска и дава пръстен с елмази. По-късно в сватбената бижутерия започват да се използват и диамантите. Има и поверие: колкото по-скъпи са те, толкова по-добре…

Вероятно този момент може да се тълкува като времето, в което се разграничават годежните пръстени от брачните халки. Горе-долу по това време се появяват и първите сведения, че и мъжете започват да носят халки. Пръстените се правят основно от злато, сребро или платина. Някои двойки предпочитат чисти бижута, други ги украсяват дискретно с камъчета и красиви гравюри. В католическия свят се появява традиция младоженците да изписват на вътрешната част на халките си името на своята половинка. Пръстенът на жениха е от злато, а на булката – от сребро.

По същото време в Ирландия се спазва неписано правило халките да са от злато. Според местни поверия, ако пръстените се изработват от друг метал, това ще донесе лош късмет на младото семейство. Лоша поличба според други поверия е, ако пръстените не са точно по мярка. Твърде стегнатата халка може да стане причина за ревност, а за бижу, което се върти прекалено свободно около пръста, се смята, че вещае „негативно стечение на обстоятелствата”.

Вероятно заради италианското поверие за „вената на любовта” в някои страни женените поставят брачните бижута на безименния пръст на лявата ръка. Сред тях са САЩ, Великобритания и Бразилия. В повечето европейски страни обаче халките се носят на дясната ръка.

И до днес важи поверието, че е лош късмет за семейството, ако съпрузите си подават от ръка на ръка халката след сключването на брака. По-страшното обаче е, ако някой от тях изгуби пръстена.

Легенда за Коледния чорап

Имало едно време един благороден мъж. Той живял щастливо и честито до неочакваната смърт на съпругата му. Овдовял и изпълнен с мъка, мъжът поел теглото да ръководи сам семейството и най-вече да се грижи за трите си малки дъщери.

Не минало много време обаче и семейството било принудено да се премести далеч от града, тъй като парите не им достигали. Така дъщерите били принудени да готвят, чистят и перат съвсем сами.

Когато дошло време момичетата да се заомъжват, благородникът изпаднал в още по-голяма безпомощност. Нито една от дъщерите му нямала зестра!

Една вечер след като дъщерите му изпрали дрехите си, те простнали чорапите си над камината, за да се изсушат по-бързо. Същата нощ Свети Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата на благородника. Погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят, и забелязал оставените над камината чорапи.

В този миг на Свети Николай му хрумнала идея. Той взел от шейната си три торби със злато, влязъл през комина на къщата и ги сложил в чорапите на младите момичета.

На сутринта, когато дъщерите се разсънили, те намерили чорапите си пълни със злато. Така благородният мъж успял да види трите си дъщери омъжени и доживял живота си щастливо.

От тази легенда тръгнала традицията, която впечатлява всяко едно дете със своята необикновеност.

На други места по света пък съществуват малко по-различни практики. Във Франция, например, децата поставят обувките си до камината в очакването на коледни подаръци. Тази традиция датира от времето, когато децата са носили дървени обувки.

Холандските деца, от своя страна, пълнят обувките си със сено и моркови, с които се гощават елените на Дядо Коледа. В Унгария пък на Коледа малчуганите лъскат обувките си и след това ги поставят край входната врата или на прозореца.

Колкото до традициите в Италия, там децата оставят обувките си на прага на дома в навечерието на Коледа, за да омилостивят добрата вещица Ла Бефана. В Пуерто Рико децата слагат пълни със зеленина и цветя малки кутии под леглото си, за да нагостят камилите на Тримата влъхви.

Норни

Безгрижно и щастливо живеели хората в златния век, но това не продължило дълго. От изток, от страната на великаните, в Митгард дошли три жени. Едната от тях била стара и грохнала и се наричала Урд – „миналото”, другата била зряла жена и се наричала Верданди – „настоящето”, а третата била съвсем млада и се наричала Скулд – „бъдещето”. Тези три жени били прорицателките норни, вълшебници, надарени със способността да определят съдбата на света, на хората и даже на боговете.

„Скоро, много скоро жаждата за злато ще проникне в сърцата на хората и тогава ще свърши златния век” – казала Урд. „Хората ще се убиват и мамят заради златото. Много славни герои ще бъдат заслепени от блясъка му и ще загинат заради него” – добавила Верданди. „Да, всичко ще бъде така, но ще мине време и златото ще изгуби властта си над хората и тогава те ще бъдат отново щастливи.” – казала Скулд.

„Жаждата за злато ще завладее не само хората, но и боговете и те също ще проливат кръв и ще нарушават клетвите си” – отново заговорила Урд. „Великаните ще започнат война с боговете. Тази война ще продължи много години и ще завърши с гибелта на боговете и великаните.” – казала Верданди. „Да, така ще бъде, но не всички богове ще загинат. Техните деца и онези от тях, които не са убивали и не са престъпвали клетвите си, ще оживеят и ще управляват новия свят, който ще възникне след гибелта на стария.” – възразила Скулд.

И наистина, всичко в света започнало да става така, както предопределили норните. В сърцата на хората се зародила алчността. Много от тях оставили мирните си занимания, хванали мечовете и започнали да воюват. Слънцето в небето продължавало да грее все така, но хората вече не били така щастливи, както преди. Сбъднало се и другото предсказание – между боговете и великаните започнала жестока борба, която продължавала векове. Безсилни да се доберат до Асгард и да победят азите, великаните насочили гнева си към хората. Започнали да изпращат в Митгард студове и суша, бури и градушки, а понякога спускали от планините огромни лавини, под които изчезвали цели селища. За да защитят хората от злодеянията им, боговете издигнали от веждите на Имир пръстен от високи, непроходими гори. Но понякога гигантите успявали да се промъкнат през него и тежко на онзи, който се изпречвал на пътя им. Желаейки да погубят света,те изпратили чудовища след слънцето и луната, за да ги погълнат. Единственият бог-аз, от който великаните се страхували, бил гърмовержеца Тор, който водел всеки ден безпощадни битки с тях, наказвайки ги за деянията им.

Легенди за Свети Никола

Никулден се празнува на 6 декември и е посветен на Свети Николай Мирликийски. Понеже това е един от най-известните празници, свързан с имен ден го празнуват всички в България.

Основното ястие за Никулден е рибата и то най-вече шарана. Пълнен шаран с орехи или ориз полято с много вино е гаранция за добро настроение и много веселие.

Още в детството си Св.Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк.

Друго предание раказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран.

Популярни са и други добродетелни дела на светеца. Например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство. Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. „Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: „Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: „На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава, на 6 декември рибата е основно и предпочитано ястие, символизиращо силата и добротата.

Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. С името на Свети Николай е свързано възникването на с. Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца. Легенда разказва и за възникването на манастир край с. Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име – като крепост срещу нашествениците.

Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.

Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Свети Никола е този, който разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, спасява кораби в беда. Светецът е покровител на моряците и рибарите. Празникът е в чест на морската стихия. В жертва се принася риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба без люспи предвещава бедност. Люспите се почистват внимателно, така че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, няма да се радва на добро здраве през годината. Костите на рибата пък се събират и изгарят, както кокалите на гергьовското агне, закопават се в земята или се пускат във вода. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен за покровител на моряците свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.