Изповедта на покойника

Една вечер, в началото на 17 век, в старата базилика „Света Гуадалупе”  влезнал много елегантен мъж. Той се приближил бавно към стаичката за изповед и попитал игумена дали ще изслуша греховете му. Абатът се съгласил и помолил останалите хора да изчакат няколко минути.

След известно време старият игумен излезнал с пребледняло лице и заключил вратата на изповедалнята. Чакащите навън хора били много изненадани. Попитали го защо е затворил вратата преди елегантният мъж да е излязъл. Обаче игуменът отказал да отговори и веднага напуснал базиликата.

Новината за случилото бързо се разпространила из околностите. Когато игуменът се прибрал в дома си, един от племенниците му  попитал какво го е уплашило толкова много. Старият абат бавно вдигнал дясната си ръка и показал, че трудно чува. Племенникът повторил въпроса си на по-висок глас. Тогава игуменът му разказал невероятна история. Човекът, появил се в базиликата, бил мъртъв, а последното му желание-да се изповяда. Но след като изслушал това негово признание, осъзнал, че затруднено чува с дясното си ухо.

Игуменът никога не разкрил какво е казал мистериозният човек, пазейки думите му под тайната на изповедта, оставяйки завинаги съмнението около достоверността на тази загадъчна среща.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: