Легендата за град Ис

В далечни, далечни времена на сухото крайбрежие на днешната област Бретан, бил построен най-красивият и изумителен град-Ис. Но бавно и постепенно морето завладявало бреговете пред селището и така градът се озовал под морското равнище. За да се предпазят от потъване, била построена огромна и здрава стена, в средата на която имало една единствена врата. Тя се отваряла само при отлив за търговските кораби, пристигащи в града. Единственият ключ за вратата се държал от краля.
Но прекрасният Ис скоро се превърнал в град на греха под влиянието на Дахут-дъщерята на крал Гредлон. Всяка вечер тя организирала гуляи и обожавала да убива любовниците си на другия ден още преди разсъмване. Свети Уиналоу бил възмутен от ставащото в града и предупредил всички за нарастващия гняв на Господ, но думите му останали като глас в пустиня.
Един ден в Ис пристигнал красив рицар, облечен в червено. Дахут много го харесала и го помолила да остане с нея за една нощ. Той се съгласил на часа. Но по средата на нощта навън се извила голяма буря и вълните на океана се разбивали със страшна сила в бронзовата стена на града. Дахут казала на рицаря да не обръща внимание на бурята-портата била здрава и ключът, с който се отваряла, е на врата на краля. Тогава рицарят и отвърнал, че в момента баща Ѝ спял и тя лесно можела да вземе ключа-единственото нещо, което не притежавала. Замаяна от изпитото вино и от приказките на странника, Дахут се промъкнала в покоите на краля и откраднала ключа. Върнала се в стаята си и го дала на рицаря, който всъщност бил не кой да е, а самият Дявол. В същия момент той се спуснал към портата и я отворил. Понеже тогава имало прилив и бурята продължавала да вилнее, вълни, високи колкото планина, връхлетяли върху безпомощния град. Кралят веднага се събудил и като видял случващото се, грабнал дъщеря си, двамата се качили на вълшебния си кон и полетели. Когато били най-високо в небето, Свети Уиналоу се приближил до тях и прошепнал в ухото на краля да хвърли демона, седящ зад него. Уплашил се Гредлон и инстинктивно дръпнал рязко юздите на коня. Той се изправил на задните си крака и Дахут се изхлузила от задницата на животното. Студените води на океана я обгърнали в ледената си прегръдка.
Продължил крал Гредлон напред. Заселил се в град Куимпър, недалеч от разрушения Ис, и го превърнал в новата си столица. Но и до ден днешен се казва, че при тихо и спокойно време, още може да се чуе камбаненият звън от църквите на потъналия град.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: