Легенди за появата на чая

Легендите за това как се е появил чаят са многобройни и вълнуващи. За негови откриватели се считат както смели войни, така и обикновени селяни, както богати търговци, така и бедни дървари, както красиви девойки, така и зли вещици. Всяка една от тези легенди носи в себе си частица от истината за направеното преди толкова много години откритие.
От уста на уста се предавала невероятната история за смел войн, тръгнал на дълъг път, за да завоюва нови земи и да участва във вълнуващи приключения. Вървейки по каменистия и трънлив път младият мъж стигнал до малка горичка, която пресичала пътя му. Тласкан от невидима сила навлязъл в нея. С наближаването на залеза, войнът започнал да усеща тревогата от наближаващата нощ, която щяла да го завари неподготвен и без подслон в гората. Оглеждайки се във всички посоки с надеждата да открие място, където да пренощува младият момък се спрял край едно красиво дърво. Бил омагьосан от красотата му и възхитен от плавното движение на клоните под допира на лекия ветрец. Запленен от гледката той решил, че най-после е открил подходящото място за почивка. Смелият войн запалил огън, отпил жадно от котлето вода и заслушан в лекия ветрец и песента на птиците се унесъл в спокоен сън.
На сутринта, щом слънцето изгряло, той се събудил и открил нещо невероятно–огънят, запален вечерта, все още горял, а отгоре му, необезпокоявано, къкрело котлето с вода. Смелият мъж започнал да се чуди какво витае в тази гора и дали дървото нарочно не го е примамило на това място, пленявайки го с красотата си. В същия момент се извил силен вятър и клоните на красивото дърво се залюлели пред смаяния поглед на момъка. От короната му се отронили няколко листа, които паднали точно в котлето с къкрещата вода и веднага променили цвета й в кафяв. Войнът стоял вцепенен, смаян от случилото се. Разумът му нашепвал да избяга от омагьосаната гора, но сърцето му нареждало друго. С разтреперани пръсти той се доближил да котлето и отпил от течността. За негова най-голяма изненада, водата с потопените листа била удивително вкусна и с учудващо приятен аромат.
Зарадван от необикновеното си откритие, младият мъж решил, че боговете са му дали знак и че може би те са го пратили на това пътуване, за да открие тази уникална напитка. Благодарейки горещо на боговете, той се поклонил пред дървото, подслонило го през нощта и дало му този безценен дар и с треперещи пръсти откъснал клонка от короната му. След това потеглил към дома си със щастлива усмивка и спокойно сърце.
Връщайки се в родното си място той представил новото си откритие и всички единодушно решили да засадят красивата клонка в неговия двор. Клонката израснала бързо и се превърнала в стройно дърво, обсипано с бели цветове и ароматни листа.
До ден днешен се носи легендата, че чаят расте на места, където властва доброто, издигайки короната си като щит, защитващ мира и спокойствието. Това е и причината, поради която напитката с чаените листа носи спокойствие на хората, зарежда ги с енергия и ги кара да се насладят на живота и да повярват във вълшебства, така както е направил и смелият войн преди хиляди години…

Друга легенда ни пренася в 2737 година преди новата ера. По това време Китай е управляван от Втория си император – Шен Нун. Майка му веднъж видяла дракон да лети над планините и моментално заченала. След девет месеца се появил на бял свят Шен Нун, който научил китайците да бъдат ненадминати майстори на земеделието. Той навсякъде ходел с триножник, на който било закачено котле, за да прави в него отвари от различни треви. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и тя толкова му харесала, че до края на живота си пиел само от нея. Така или иначе, на всичките му портрети, този император е изобразяван като дъвчещ различни треви зелен мъж.

Третата легенда е от 519 година преди нашата ера, но пък е много по-поетична. Неин герой е косматият индийски монах Бодхидхарма. Емигрирал той от Индия в Китай и основал там будистката секта „Чан“, позната на целия свят в японския си превод „Дзен“. В планината Суншан Бодхидхарма създал безспорно най-известния в днешно време манастир – манастира Шао Лин. Започнал да учи монасите на медитация, като им обещал, че девет години ще съзерцва една стена. Но още на втората нощ заспал. Събудил се и бесен от това, че се е изложил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Дали Буда е видял това отгоре, не знаeм, но от стъпканите клепачи поникнало даряващото бодрост чаено дръвче. И до ден днешен на китайски, а и на японски, йероглифът за клепач е абсолютно идентичен с този, който обозначава  думата чай.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: