Река Струма

Някога водите на река Струма не се оттичали към Бяло море, а се спускали към София и се вливали във водите на Искър. Водата била бистра, бистра като човешка сълза. Тогава реката имала друго име. По тукашните села, които са край реката, живяла в това далечно време невеста хубавица. С хубостта си надгрявала и слънцето, което дълго се запирало на небето да я гледа. Когато дошли турците по тоя край, пленили и потурчили много хубави моми и невести. Цялото село се бояло за Струма невеста, за хубавицата-нея искали да запазят от потурчване, защото очаквала своята първа рожба.

Един ден турците нахлули в селото, а Струма успяла да се скрие в долината. Дълго време обикаляла и спряла до реката да се напие с вода. Помислила, че се е спасила, но неочаквано един турчин се изправил пред нея с изваден ятаган. Нямало къде и как да дири спасение Струма невеста и се хвърлила в буйните води на реката, ала те от милост към голямата й хубост се обърнали датекат нагоре-не искали да загине красивата невеста. Когато Струма скочила в реката, скочил след нея и турчинът, разпорил корема й с ятагана си и извадил мъжкото детенце „живо-живуленце”. Като видяла това невиждано по жестокост чудо, реката от жал станала мътна и досега не се е избистрила. Загинала Струма невеста и на нейно име нарекли реката, както я знаем и днес.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: