Черната Дева

Бенедиктинският манастир Дева Мария от Монсерат-Santa Maria de Montserrat, е основан през 11 в., 1025 г. Разположен е на 721 м надморско равнище и е в чест на Девата от Монтсерат или „Черната Мадона”- покровителката на Каталуния. Поклонници от цял свят идват тук, за да почетат Черната дева, за да се помолят или да благодарят за изпълнените си желания. Съществува поверие, че тя изпълнява желанията и молбите на хората. Каталунците твърдят, че винаги помагала на хората, които нямат деца.

Съществува една легенда за Игнасио Лойола, който до срещата си с Черната дева живял разгулно и разпътно и в плановете му изобщо не влизало отричане от светската суета. Той бил богат, умен, щедър, че и храбър. Безброй победи имал предимно над дамските сърца, нещо като Казанова, но по време на френско-испанската война през 1521 година, проявил своето мъжество-при защитата на крепостта Памплона. Тежко ранен, бил отнесен в семейното имение на Лойола. Състоянието му се влошавало непрекъснато, докато един ден лекарят казал, че няма никаква надежда и че, трябва да се даде последно причастие на болния. Това и направили. И тогава му се явила Черната Дева. Дали от това, дали от последното причастие, дали от силата за живот на младежа, но състоянието на болния започнало лека–полека да се подобрява. Когато вече било възможно да се свали превръзката от ранения крак, гледката била ужасяваща. Стърчали кости, всичко било зараснало накриво. Изтърпял Лойола още една ужасна операция – да се счупи и намести някак костта, което, разбира се, не било до край възможно. В резултат на което той останал хром.
След всички тези мъки, които преживял, решил, че трябва да отиде при Черната Дева, за да й благодари за спасението си. Това и направил – в пълно бойно снаряжение коленичил пред нея и така прекарал цялата нощ. Тази нощ  преобърнала живота му и била началото на собствения му път към истината.

Години след това, той основал Орденът на йезуитите–монашески орден, който по–скоро приличал на военен отряд, чийто генерал пожизнено станал самият той.
Това било странно общество–учители, шпиони, мисионери, убийци–но всички верни до смърт на папата. А самият Лойола, през 1622 година бил канонизиран.
Неговата статуя стои срещу портата на катедрата, за да напомня на поклонниците, че именно оттук е започнал новият живот на Игнасио Лойола.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: