Изида и Озирис

Богинята на небето Нут дълго време била любима на Ра. Тя му останала вярна,  докато един ден богът на земята Геб не се приближил до нея с нежна любов и небесната Нут взела в обятията си земята. Не след дълго Нут зачела в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрил тайната и в ужасния си гняв проклел измамницата, като й забранил да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година. В своето отчаяние Нут се обърнала към бог Тот – ходатай и писар на боговете, вожд на душите на мъртвите. Тот дълго мисли какво да направи, защото знаел, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминавал своя път и нищо не оставало скрито от погледа му. Всеки се подчинявал на заповедите му, тъй като той бил всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроил хитър план. Веднъж в игра на зарове с луната той спечелил една седемдесета част от лунната светлина и с така придобития светлик създал пет нови дни, които прибавил към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнасяло проклятието на Ра и по този начин Нут всяка година давала живот на едно дете. Първата година родила Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтис. Оттогава луната била по-бледа от слънцето.

Минало много време. Озирис се оженил за сестра си Изида, а по-малкият му брат Сет взел за жена тяхната най-малка сестра Нефтис. Богът на земята Геб дал на своя син Озирис в наследство Долен и Горен Египет. Озирис заел трона на двете империи и станал велик и мъдър владетел. В своята държава Озирис укрепил правдата, разпрострял надалеч границите на империята, царуването му създало мир и благоденствие, а враговете се бояли от смелостта му. Научил хората да почитат боговете, въвел земеделието, употребата на огъня. От него жителите на Египет научили първите песни, музиката, изкуствата; той ги запознал с брачния живот, преустановил дивите обичаи на народа. Не само хората, но и боговете вярно се подчинявали на Озирис. С все по-голяма завист гледал Сет на нарастващата власт на брат си, но нищо не можел да стори, защото Изида със своя ум и вълшебна сила бдяла над сигурността на своя мъж.

Един ден Озирис тръгнал на обиколка из своите провинции в Долен и Горен Египет, за да види дали навсякъде спазват законите му. В негово отсъствие Сет се опитал да заграби властта, обаче Изида провалила всичките му коварни планове. След дълго хитруване той все пак успял да измисли капан, който причинил гибелта на брат му. Сет взел точна мярка на тялото на Озирис и приготвил чудно хубав сандък, украсен със скъпоценни камъни. Уредил пищно тържество в двора на неговия другар Асо. Изида напразно се опитвала да предпази мъжа си, но Озирис приел поканата. Когато настроението на тържеството достигнало връхната си точка, Сет заповядал да внесат пищно украсения сандък, отворил го и казал, че ще го подари на онзи, чието тяло го запълни точно. Един след друг поканените полагали усиля да спечелят скъпия подарък, но никой не успял. Дошъл ред и на Озирис и тялото му изцяло запълнило чудния сандък. „Няма съмнение, сандъкът се полага на тебе!”, извикал Сет. При тези негови думи съзаклятниците изскочили от скривалищата си, захлупили върху Озирис капака на сандъка, здраво го заковали и го потопили във водите на Нил.

Когато Изида научила за печалната съдба на своя мъж, отрязала едната си плитка, облякла дреха на оплаквачка и с помрачен разум изскочила от палата си, за да търси мъртвото тяло на Озирис. Обикаляла гори, поляни, планини и долини, разпитвала всекиго, когото срещнела, с магическата си власт карала и животните да проговорят, но всичко било напразно-никой не ѝ казвал къде е тялото на Озирис. Безнадеждно скитаща се по брега на Нил, тя случайно попаднала на деца, които й разказали по какъв начин Сет и неговите съучастници хвърлили във водите на реката чудно издялания сандък с тялото на Озирис, и как чудният ковчег, плуващ към морето, се оплел в корените на едно огромно темарисково дърво, което от този момент започнало все повече да расте и с времето ковчегът се сраснал с огромния му дънер. Изида тръгнала да намери чудното дърво, но не намерила нито една следа от него. Жителите на делтата ѝ разказали, че огромният темариск е отсечен по заповед на Библоския цар, за да издялат от него колона за двореца му. Така колоната в палата приютила в себе си тялото на Озирис. Изида без колебание тръгнала за Библос и след време попаднала при царицата, която ѝ поверила един от малките принцове. Богинята останала в дома на библоския цар и толкова много обикнала малкия принц, че всяка нощ с течение на времето се опитвала да го направи безсмъртен, като го държала над жарава. Една вечер царицата се скрила в един от тъмните ъгли на залата, за да проследи действията на бавачката и разбрала истината. Изида разкрила коя е и признала истинската причина за гостуването ѝ в двореца-да търси тялото на мъжа си. Царицата проявила съчувствие и заповядала да разрежат дървената колона. Наистина намерили чудно украсения сандък на Сет, дали го на Изида и тя отплувала обратно към двореца си.

По време на отсъствието на Изида от брака на Сет и Нефтис се родило дете. Нарекли го Анубис-бог с глава на чакал, който станал пазител на везните от подземния свят. Сет научил за пътуването на Изида и скоро стигнала до ушите му вестта за завръщането в египетската земя на тялото на брат му. Неговата ревност и омраза пламнали отново, той не можел да понесе присъствието дори на мъртвия Озирис. С дива решителност се заловил да търси ковчега, но безрезултатно. Накрая му помогнала случайността-по време на лов един тигър му се изплъзнал изпод стрелата. Той тръгнал да го преследва до късно вечерта и с появата на луната пред него блеснал металният сандък, скрит от Изида. Див гняв обхванал Сет и той се нахвърлил на ковчега, разбил капака и нарязал трупа на Озирис на четиринадесет къса, които разхвърлил във водите на Нил, в тинята и по околните земи, за да не бъдат събрани никога.

Щом Изида чула новината за новото злодеяние на Сет, отново потънала в мъка. Извикала на помощ своята сестра Нефтис, която довела със себе си нейния син с чакалова глава, Анубис. Заедно тръгнали да търсят разпръснатите останки на добродетелния цар-бог. Претърсили цялата околност с такова усърдие и решителност, че накрая успяли да съберат всички късове с изключение на един-детеродния орган на Озирис (той останал в Нил, където бил погълнат от една лакома риба). С безкрайно търпение Изида слепила едно в друго късчетата от тялото на своя съпруг, а на мястото на изгубеното късче сътворила ново. След това го напръскала с вълшебна течност, произнесла вълшебни слова и великият цар отново възкръснал за живот. Изпълнена от нежна любов, Изида паднала върху тялото на Озирис. Прекарала нощта с него и от тяхното единение зачела момченцето Хор, славното дете-слънце. Обаче Озирис нямало как да остане по-нататък в царството на живите-възкръснал за кратко, само за да даде живот на своя безсмъртен потомък и отишъл в царството на мъртвите. Там боговете, още помнещи неговата доброта и справедливост, го направили цар на Аменти, царството на мъртвите, и справедлив съдия на душите на мъртвите. Изида приготвила подобаваща гробница, а Нефтис и Анубис го балсамирали, увили го в платнени ленти, за да тръгне тялото очистено за отвъдния свят. След това Изида се оттеглила в един потаен кът в делтата на Нил, за да предпази своето бъдещо дете от отмъщението на злия му чичо. Тя родила наследника на Озирис на един остров, защитен от непроходими мочурища, и до порастването му го пазила чрез своята вълшебна сила. Когато Хор станал здрав и силен момък, Озирис го посетил и го накарал да отмъсти за злодеянията, извършени срещу него и майка му, и да заеме трона на Долен и Горен Египет, за да възтържествува правдата над злото.

Хор намерил съюзници в лицето на Нефтис и сина ѝ Анубис. Успели да съберат голяма войска и тръгнали на бой срещу тъмнината. В жестоката борба боговете застанали на страната на Хор и той успял да победи армията на Сет. Хор тръгнал да преследва Сет и между двамата богове започнал голям двубой. Сет извадил окото на Хор, а синът на Озирис пък отрязал детеродния орган на Сет. Така, с изгубването на своето мъжество, Сет за вечни времена бил принуден да се откаже от надеждата за царуване на земята. Хор поднесъл изваденото си око на Ра, господаря на вселената, за да го отнесе на небосвода и да сътвори от него слънчевото кълбо. И докато долу Хор царувал мъдро и справедливо, от висините окото му животворно греело върху живите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: