Основаването на Атина

Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви на  зверове и други диваци, обитаващи наоколо. Избраният за живеене от тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи.

Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък-странно как попаднал там. Той бил много гъвкав, извивал се странно и се провирал на невъзможни места. Затова го нарекли човекът-змия, и предполагайки, че е от знатен произход, го приели сред тях. Скоро той научил езика им, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел-научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч. Допълнително им разказвал за своя предишен живот, в далечна земя, от която бил дошъл с кораб, потънал при крайбрежните скали. Не след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от неговата мъдрост и опит, започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп-така се казвал цярят-започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име. Минали години и един ден- неизвестно как преминали през стражата, се появили двама странника- мъж и жена. Пред слисаните жители се представили за богове, и по-точно за Атина и Посейдон, и поискали среща с царя. Когато ги завели при Кекроп, богът на морето казал: „Наречете града на мое име, и ще ви дам много богатства и слава, ще ви направя умели мореплаватели, ще ви закрилям и ще ви дам това животно”-и Посейдон ударил в скалите и от там се появил кон, какъвто хората не били виждали. „Това животно, продължил той, ще ви служи вярно и в лов, и в оран, ще тегли колесниците ви и ще бъдете непобедими.” Дошъл ред и на Атина, която предложила: „Ще ви дам мъдрост и закони, ще ви закрилям и ще живеете в мир и справедливост. Ще ви дам и това дърво-наречете го маслина-то ще ви храни, зимата ще ви топли, неговото масло ще осветява нощите ви, а лятото ще се криете по сянката му.” Труден бил изборът, който селяните трябвало да направят. Започнали спорове, а някои и се скарали. Никой не можел да убеди противниците си да приемат едно решение. И двете предложения били дотолкова изкусителни, че решили да преброят гласовете за едното и другото. Резултатът бил равен и споровете се подновили. Тогава решили царят да реши за всички. Кекрон без много да мисли избрал за кръстница да приеме Атина, както и нейните дарове-бил убеден, че мъдростта е най-важна за развитието на града. И тогава- странно защо-Посейдон вместо да се обиди, оставил и своите дарове на атиняните. Така те се сдобили с мъдрост, били им обещани богатства и слава, закрила в морето, и получили коня и маслиновото дърво. Скоро Атина станал наистина процъвтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола – поне така разправят – а храмът на богинята – Партенонът – и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: