Ромул и Рем

Много отдавана  митичният цар на Алба Лонга – Нумитор, който бил потомък на героя от Троянската война Еней, бил свален от престола от родния си брат Амулий. За да няма наследници от страна на брат си, които да застрашават властта му, Амулий убил сина на Нумитор, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка. Така тя нямала право да ражда деца, които да бъдат законни наследници на престола. Въпреки това, бог Марс обладал Рея Силвия и тя родила две момченца-близнаци. Щом научил това, Амулий заповядал да хвърлят децата в река Тибър, а нея да заровят в земята. Нещастната майка била спасена от бога на реката Тиберин, а кошницата, в която били положени момченцата, спряла до брега, задържана от клоните на една надвиснала смокиня. В това време до реката се приближила една вълчица, която била родила неотдавна малки вълчета. Тя взела близнаците, стоплила ги с тялото си, нахранила ги с млякото си и ги занесла в леговището си, където те заживяли, заедно с новородените вълчетата.

Веднъж, минавайки покрай бърлогата на вълчицата, царският овчар Фаустул видял двете момченца, взел ги със себе си и ги завел в дома си. Там, заедно с жена си ги кръстил Ромул и Рем и се заел с възпитанието им. Откърмените с вълче мляко Ромул и Рем растяли силни и безстрашни и независимо, че били много буйни, били мъдри и справедливи. Когато станали снажни юноши и научили кои са всъщност, застанали начело на недоволния народ и избягалите роби, свалили от престола коварния Амулий и върнали царския трон на дядо си Нумитор. Но гордите братя не пожелали да останат в Алба Лонга, защото не искали да бъдат зависими от когото и да е, даже и от дядо си. Те решили да основат нов град и да го разположат на Палатинския хълм, точно срещу мястото, където преди време смокинята задържала кошницата, в която се носели по течението на Тибър.

Разбира се, толкова сериозно начинание не бивало да се започва, без да има божествено знамение. Пръв видял знамението Рем – шест ястреба кръжали в небето над избраното място. Малко след това Ромул видял дванадесет ястреба и братята започнали да спорят, кому се полага да стане цар в новооснования град и на името на кого от двамата да бъде наречен. Понеже не могли да постигнат съгласие, всеки се захванал да върши някаква работа. Ромул започнал да копае ров, с който искал да определи границите на бъдещия град. Като видял това, Рем му се присмял и прескачайки през рова се подигравал на „непревземаемото градско укрепление”. Разгневеният Ромул убил брат си с един страшен удар и възкликнал над тялото му, че това щяло да се случи с всеки, който дръзнел да престъпи стените на неговия град. След като погребал Рем, Ромул се пречистил със свещен огън и накарал най-близките си другари да сторят същото. След този обред, изкопал яма, в която положил пръст, донесена от родината на предците. Така постъпили и другарите му, за които от този момент, новата земя станала родна. На мястото, където била заровена пръстта на прадедите, Ромул издигнал олтар, в който запалил свещен огън. След като извършил всички необходими церемонии, той се обявил за първи цар на новооснования град и го нарекъл на името си – РИМ.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: