Благодатният огън

В продължение на векове чудото на Благодатния огън неизменно се случва в един и същи град, на едно и също място, и в един и същи ден. Градът е свещеният Йерусалим, мястото е светият гроб Господен, а денят – православната Велика събота.

Гробът Господен се намира в пещера в Йерусалим, която някога е принадлежала на благочестивия Иосиф Ариматейски, виден член на Синедриона-Съвета на старейшините и старозаветното свещенство, но таен ученик на Христос.

Първото, което прави Св. император Константин Велики, след като приема християнството, е да изгради над гроба Господен храм, който по мащаби тогава нямал равен на себе си. Чудото на Благодатния огън се случва именно в Пещерата, в която се намира гробът Господен и която отвътре е изцяло облицована в скъп мрамор. На стената над гроба, върху мраморна плоча е изобразено Възкресението Господне, а от двете страни – Ангели с приведени глави. От свода над гроба се спускат 33 кандила. На Велика събота, в навечерието на Пасха, именно те се запалват от явилия се Благодатен огън. Първите свидетелства за това датират от края на II век.

По свидетелствата на хиляди поклонници, станали очевидци на чудото с появата на небесния огън през вековете, той е по-скоро благоуханна светлина, на цвят е светлосин, понякога излъчва слаба топлина и не изгаря, когато бива докосван. Човек може да „измие“ лицето си с него, да го прокара по цялото си тяло, дори да „запали” дрехите или косите си, но щом го изгаси, по тях не остават никакви следи от обгаряне! Той притежава и силни лечебни свойства.

Благодатният огън се явява на самия гроб Господен и струи в целия храм. Въпреки че в църквата на Божи гроб олтари имат представителите на четирите основни християнски изповедания, Благодатният огън запалва свещите само на Православния патриарх. И до днес се помнят и разказват опитите на представители на другите християнски общности първи да получат тази благодат. За първи път подобен случай е описан по времето, когато Иерусалим е под властта на Османската империя. Тогава ръководителите на Арменската църква успяват да убедят турските власти да наредят на всички православни, начело с Иерусалимския патриарх, да напуснат храма на Божи гроб и по време на богослужението да стоят отвън, до една колона. В църквата остават единствено арменците и католиците.

Въпреки упоритите молитви и дългото очакване на Благодатния огън, той не се явява. Изведнъж се разнася нечуван трясък. Мраморната колона, до която стоял Патриархът и православните богомолци, се пропуква и от цепнатината избликва небесният огън, запалвайки свещите им. Пукнатината в тази колона може да се види и до днес и от нея се долавя ароматно благоухание. А всяка година всички християни с упование се молят чудото отново да се случи. Защото по древното предание, ако огънят не се появи, това е сигурен белег, че наближава свършекът на света.

Много поклонници разказват, че мнозина от мюсюлманите и юдеите, жители на Светия град, макар по различен начин, се радват заедно с християните, когато след слизането на Благодатния огън, хилядите богомолци тръгват из улиците на Йерусалим със запалени свещи.

Когато турците владеели Йерусалим, те тайно пренасяли от небесния огън в домовете си, защото знаели за лечебната му сила. Засвидетелствани са и немалко случаи, когато под въздействие на видяното, някои от тях приемали християнството. Колкото до юдеите, още от старозаветно време Благодатният огън им е познат, за което нееднократно свидетелствуват Библейските текстове. При първото жертвоприношение в новопостроения Соломонов храм, върху олтара от небето се спуснал Благодатния огън.

Тогава еврейският народ ликувал и празнувал предсказаното от пророците възраждане на светилището, а свещениците-левити съхранили и пазели небесния огън. Днес техните потомци в Свещения град се отнасят уважително към случващото се на гроба Господен, като осигуряват реда и спокойното протичане на Пасхалните тържества.

Възкресение Христово е най-древният християнски годишен празник. Той винаги се е чествал и най-тържествено. Самото богослужение започва, като духовенството излиза от Светия олтар със запалени свещи и предава на народа олтарния огън – символ на Благодатния огън.

Това е запазено от дълбока древност, още от първите богослужения в храма при Божи гроб. След това, със запалени свещи, със Св. Евангелие, Св. Кръст, иконата на Св. Възкресение, с кадилници и при пеенето на Възкресния химн, духовенството, следвано от народа, излиза от храма и застава на специално приготвен подиум. Точно в полунощ, там се чете Евангелският текст за великото събитие и се възвестява Христовото Възкресение. След това всички се връщат в храма, за да участват в Пасхалната утреня и Златоустовата Света Литургия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: