Розмарин

Розмаринът е родом от средиземноморските региони. Неговото латинско наименование означава „морска роса”. Това по-скоро се асоциира с цвета на розмарина, отколкото с каквато й да е била връзка с морето.

Една легенда свързва произхода на наименованието и цвета му с Божията майка. При бягството й от Египет една нощ Дева Мария постлала наметалото си над туфа нацъфтели растения и когато на сутринта се покрила отново, цветчетата му от бели били станали нежносини, а храстът оттогава е познат под името „Розата на Мария”. Затова в Италия и Испания го смятат за свещено растение, което пази от вещици и зли духове, а в Сицилия вярват, че в клонките му се крият млади феи. Във Франция пък го използват за кадене при религиозни церемонии, а една друга легенда от региона гласи, че храстът спира да расте на 33 години в чест на Христос.

Каква е истината за произхода на името му и скитосването по света днес не можем да знаем, но е факт, че още в Стария завет розмаринът се споменава като едно от „благоуханните ливански растения”, използвани като подправка и лек. В Древна Гърция смятали, че подпомага паметта, затова учениците от школите сплитали в косите си клончета от билката с надеждата, че това ще им помогне на изпитите. С пренасянето му в Северна Европа от християнски монаси представата за чудотворните му свойства постепенно преминала във вярването, че розмаринът запазва спомените, затова в някои западноевропейски култури се сплита на венчета и се хвърля в гробовете или се почита като символ на верността на влюбените. До ден днешен в Австралия и Нова Зеландия в деня, в който се почита паметта на загиналите в Първата световна война, хората се закичват с клончета от това растение.

Според едно поверие розмаринът расте само в къщите на праведните хора, а според друго наличието на тази билка в двора говори за доминиращата позиция на жената в семейството. Съществува и друго интересно вярване, дошло от Британските острови, където розмаринът вирее чудесно поради мекия климат. Смятало се, че в къщите, в които той избуява, командва господарката на дома. Затова често нощем благородни лордове скришом се промъквали и унищожавали доказателството за тяхната липса на домашен авторитет. Въпреки упоритите опити на засегнатите перове да го унищожат, той заема достойно място в английската кухня като незаменима подправка за ейл и вино.

Розмаринът е също символ на верността и паметта. Открай време се използва в сватбените церемонии, като неговата роля е да напомня на младото семейство за сватбените им обети. Сухи стръкчета от тази билка се поръсвали в леглото на младоженците, за да си останат верни цял живот. Смята се, че розмарин под възглавницата прогонва лошите сънища. Поставен в ковчега на починал човек, той гарантирал, че близките му ще го помнят винаги.

У нас розмаринът, традиционно използван повече като лечебно растение, отколкото като подправка, е познат под имената ливанче, бабин косъм, морска роса и индирлия. Известен от древни времена, когато е донесен по тукашните земи от гръцки търговци, розмаринът често присъства на трапезата на българина.

Обвеян в легенди, незаменим в кулинарията и прекрасен синьо-лилав щрих за всяка градина, розмаринът е растението, без което съвременната кухня щеше да е много по-скучна. Приятният му аромат извиква спомени от летни средиземноморски вечери, разхлаждани от лек морски бриз и придружени от чудно вкусни ястия, носещи цялото благоухание на морската роса.

Advertisements

има 1 коментар (+add yours?)

  1. geosoul
    Апр 21, 2012 @ 22:20:15

    Reblogged this on Soul Creation.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: