Катедралата Лас Лахас

Катедралата Лас Лахас („Скалите”) се намира в Южна Колумбия. Черквата е в планините на колумбийския департамент Нариньо и е издигната на един от склоновете на дълбокия каньон на река Гуаитара, като до нея се стига по каменен мост над пропастта-така всъщност едната й половина представлява преминаващ през пропастта мост, а другата е „подпряна” на скала. Лас Лахас е издържана в неоготически стил и е строена в периода 1916-1949 година на мястото на по-стар параклис, като средствата за строежа са дарени от жителите на околността. През 1954 година Ватикана предоставя на Лас Лахас привилегирования статут на базилика.

Историята за това свято място започва през далечната 1745г. В градчето Потоси живеела индианката Мария Муесес де Киньонес. Тя имала глухоняма дъщеря – Роза. Мария често ходела с дъщеря си до близкия град, като пътят й преминавал покрай една пещера. Един ден жената се уморила и спряла до пещерата да си почине. През това време дъщеря й Роза влязла в пещерата и извикала, че вижда жена с дете в ръце. Не е ясно как станало това чудо и момичето проговорило, но майка и не обърнала внимание на думите и за жената и детето. След няколко дни момичето изчезнало и никой не успял да я открие. Тогава майката решила да отиде до пещерата и я намерила там, застанала до изображение на Дева Мария с Исус в ръце, сякаш нарисувано на стената. От тогава Мария и Роза започнали постоянно да носят цветя и свещи в пещерата, и да се молят пред изображението, но без да казват на никого.
Не след дълго, обаче с Роза се случило нещастие-тежко се разболяла и починала. Сломената от скръб майка отнесла тялото на дъщеря си в пещерата, и започнала да се моли на Дева Мария да и върнете детето. Чудото станало и дъщеря й оживяла. Това не останало скрито от населението и историята за пещерата и чудотворният образ на Дева Мария се разчула. Така това място станало средище на поклонници.

За първи път случката е документирана от францисканския монах Хуан де Санта Гертрудис, пътешествал из Нова Гранада, както са се наричали тези земи тогава, в периода между 1756 и 1762 година. В катедралата, изградена през 1916г. основната светиня е изображението на скалата. Към първоначалното изображение на Дева Мария и младенеца са добавени корони, а в ляво и дясно от тях – изображения на свети Доминик и свети Франциск. В пещерата наистина може да се види загадъчен скален портрет на Мадоната с младенеца, но как всъщност се е появил – никой не знае. След изследването на  рисунката не са били намерени следи от бои, нито пък било установено това да са пигменти на скалата. Взетата скална мостра показала, че пигментът е проникнал в камъка на дълбочина повече от метър-метър и половина, но как точно е станало това, и до днес си остава загадка. Няма как да знаем дали има истина в тази легенда, но мястото е свято, и винаги има хора, дошли с надежда – надежда за изцеление.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: