Друиди и келтски богове – II част

Келтите вярвали в множство богове и богини, които в общи линии били почитани от всички келтски племена. На места обаче, разликите в пантеоните били наистина съществени. Ирландия, например, имала различни богове от Уелс, които пък били още по-различни от тези в Галия. Трябва да се отбележи и това, че боговете не само били известни под различни наименования, но и много от имената били смятани за прекалено свещени, за да се произнасят на глас (от там и широко разпространената клетва: „Кълна се в бога на племето ми”). В предхристиянските времена, хората вярвали в комплексни и несъвършени богове, които са имали индивидуалност, интереси и чувства. От религиозния служител се изисквало да знае за тези неща, за да не ядоса случайно боговете, с което би поставил благополучието на племето под въпрос. Тъй като божествата имали характер и темперамент, сходни с човешкия, това ги е правило по-достъпни и разбираеми за хората. Идеята, че боговете са пазители на морала и съдии на човечеството била чужда на повечето древни европейски народи.

Името на ирландския пантеон било Туута де Данан (The Tuatha of Dananu), което означава племето на богинята Дану. Всички богове водели началото си от Нея. Иронично, но самата Дану никога не се появява лично в митовете, вероятно защото тя вече присъства навсякъде, както земята. Несъмнено някои европейски реки са кръстени на нея, като Дунав, Днепър и река Дон в Торонто, Канада. Историите за Боговете се съдържат основно в преданието за Двете битки на Маг Тюирд (Magh Tuireadh или Moytura), с които те извоюват независимостта на Ирландия от расата на Фоморите. С въвеждането на християнството старите Богове загубили положението и влиянието си и се превърнали в Шии (Sidhe) или Феи (духове, приказни същества, самодиви) и много от друидските идеи били включени във вярата в тях.

Следва един кратък списък, който предлага само бегло описание на Боговете:

*Син на слънцето, баща на Кухулайн или Кучето на Кулайн (Cu Chullain). Познат е под много имена като Леу (Lleu) в Уелс и Лугос (Lugos) в Галия. Явява се един от малкото пан-келтски божества. Носи епитета „Самилдана” (Samildanack) т.е. „Сръчния” или „Многото Умения”. Убеден в презъзходството му, Дагда (Dagda) се оттегля и му разрешава да предвожда армиите на Боговете в битката при Майтура (Moytura). По-известен е като „Ламфада” или „Дългоръкият” и като такъв има множество съответствия в другите индоевропейски култури, включително индуската.

*Дагда Добрият (добър не заради своята нравственост, а поради разнообразието на уменията му). През по-голямата част от времето той е владетел на Туата де Данан. Баща на много от Боговете. Той притежава магическа тояга, с която може да съживява мъртвите или да убива живите, а също така има и котел, който може да нахрани неограничен брой хора.

*Нуада Сребърната ръка (Аргатлам;Argat-Lamh) – бил е два пъти Крал на Боговете на Дану. Нуада загубва ръката си в битката на Майтура и я замества с механична, направена от Дийан Кехт (Dian Cecht). Той е двойник на Бог Тир от Севера, който също няма ръка, макар и по различна причина.

*Моригу, Байб, Немайн – трилика богиня на войната, свързана също и с върховната власт. Морриган или Великата Кралица е могъщо божество, което избира кой ще умре в битката. Един от нейните най-лоши знаци е „перач в селището”, когато тя се явява като девица изцеждаща кръв от дрехите на героя, който ще умре този ден. Нейни сестри са Байб или Ярост, Лудост и Немайн – „Ядящата трупове”.

*Бриджид или Бриит (Brigid), е тройна Богиня на Огъня, Поезията и Ковачницата. Християнизирана е като Св. Бриджит (St. Bridget). В нейна чест горели огньове, които никога не били изгасявани. Кръстовете на Бриджид (тръстиков кръст с три или четири рамена) били закачани над огнището в дома, в търсене на нейната благословия при подготовката на ковани вещи, ядене и други потреби изискващи огън. Тя също е божество на плодородието и помага при раждането на животните и хората; християнската символика я определя като дойката на Христос. Празника Имолк е посветен на нея и често хората от народа още оставят за богинята парченца плат на задната си врата, за да ги докосни и благослови при странстването си навън нощем.

*Дийан Кехт, богът-лечител. Името му най-общо може да се преведе като Dia – „Бог” и Cecht – „на ралото”. Той измайсторил магически кладенец, който можел да върне към живот всеки, хвърлен в него, но Фоморите го напълнили с камъни. Децата му били по право велики лечители; Миах (Miach), сина му, бил по-добър хирург (заради, което Дийан Кехт го убива), а дъщеря му Армид (Armid) била веща билкарка.

*Мананан МакЛир (Manannan mac Lir), Бог на морето и властелин на магиите. Остров Ман носи неговото име. Мананан също е пан-келтско божество, поне в рамките на Британските острови. В неговото царство – морето, са многото магически острови, които се свързват с келтския Отвъден свят. Мананан е пазител на вратите към Отвъдния свят. Многото му имена включват „Господарят на Мъглите”, „Господарят на Страната на жените”, „Господарят на страната под вълните”. В християнския период почитта към Мананан вероятно e преминала към Св. Михаил.

В уелската митология действието се върти около различни герои и отношениета им с Боговете. Основният източник е Мабиногион – сборник с легенди от времето на митичния Уелс. Някои учени смятат, че Мобиногион по-точно описва средновековен Уелс, а не точно този от Желязната епоха. Това е безценен източник за Уелския мистицизъм.

*Араун (Arawn) – Бог на Аннун (Отвъдния свят).

*Мат ап Матоуни (Math ap Mathonwy) – типичният магьосник. Краката му винаги трябва да почиват в скута на девица, очевидно за да предотврати контакта им със Земята, с което би могъл да загуби силата си.

*Пуйл (Pwyll) – господар на царството на Дъфид (Davyd) и съпруг на Рианнон (Rhiannon).

*Арианрод (Arianhrod) – тя е богинята на Каир Арианрод (Cаer Arianhrod), който понякога се идентифицира със съзвездието Coronea Borealis („Северна корона”). Там според някои легенди отиват душите на убитите герои. Името й значи „Сребърно колело”, което също може да се свърже със съзвездието, или пък с Колелото на годината.

*Рианнон (съпруга на Пуил). Последната е богиня, свързвана с конете и с подземния свят. Тя е великата Богиня, с която Пуил е свързан в свещен брак („Свещено царуване”).

*Керидуен (Cerridwen) – майка на поета Талиесин (Taliesson) и вероятно за това – патрон на поетите. Тя притежава котел, в който може да бъде приготвена магическа отвара, даряваща мъдрост.

*Лир (Lyr), бог на морето Манауида (Manawyddan) – уелското съответствие на ирландския Бог Мананан.

 Галските божества са основна тема в записките на Цезар. Той ни предлага аналогия между шест от своите римски Богове и тези, които „открил” в Галия. Археологическите записи там разкриват 374 имена на богове, много от които са духове на отделни племена или места, или пък синоними на едно и също божество: Лу (Lugh)=Меркурий; Беленос (Belinus)=Аполон, Таранис (Taranis)=Марс – богът на гръмотевиците, Теутат (Teutatis) = Юпитер, Бриид = Минерва, Сернунос (Cernunnos) = Диспатер – Господарят на животните или още Зеления Човек (изобразен на една от страните на Котела от Гундеструп).

*Есус (Esus), (Hu’Hesu) – Постоянно Умиращия Бог.

*Епона (Epona) – Богинята на конете, с качества, свързващи я с плодородието на кобилите и на жените.

Трябва да се обърне внимание и на божеството Хърне Ловеца (Herne), саксонски бог, широко почитан в средновековието, което вероятно произлиза от култа към Сернунос. Подобно на последния, Хърне е бог-ловец, който живее в дълбините на горите, има еленови рога на главата и също се свързва с животните и плодородието. От неговия образ вероятно, произхожда Рогатия Бог, почитан от съвременните последователи на Уика (Вещерството). Сернунос (и Хърне) имат индийско съответствие в лицето на Шива, изобразен обкръжен от животни и именуван Пасупати (Pasupati) т.е. „Господар на животните”.

Не всички Друиди почитат богове с имена. Съществуват някои свидетелства, че Друидите от старите времена вярвали във вид универсална Сила на живота. Тя струяла от някакво централно място (като например ирландския Кладенец на Мъдростта или Уелската Спирала на Aннун) и всепрониквала всичко съществуващо. Такава сила, както можем да предположим, е по-висша дори и от Боговете. Името на тази сила в келтската литература е Истина. Чашата на Кормак се пръсва на три парчета, ако три лъжливи думи се изрекат в близост до нея, и се възстановява, ако се кажат три истини.

Съществува поредица от празници на огъня, чествани на интервали от приблизително 12 седмици и поместени между сезонните празници на слънцестоенията и равноденствията (така се пада по един празник приблизително на всеки 6 седмици). Тези празници на огъня продължават три дена, започвайки от залеза на първия ден и това е най-подходящото време аз жертвоприношения и гадателства. Тези празници са:

*Сауин (1-ви ноември, Samhain). Думата буквално значи „край на лятото”. По традиция това е Празника на мъртвите и началото на новата година. Смъртта идва преди раждането в друидския цикъл на живота, защото, за да може да покълне новия стрък, за него трябва вече да се е освободило място. Смятало се е, че на този ден границата между този и отвъдния свят е най-кратка и затова преминаването между световете е по-лесно. Това е време, когато се поменават и почитат всички тези, които са умрели през годината, тъй като те може би са наблизо и слушат. В тяхна чест се организирали игри, угощения и огньове. Самите духове също правели гощаване и канели смъртни да се присъединят към тях. На Сауин всеки огън в Ирландия бил изгасяван и презапалван с „жив или нов огън”. Той бил пален в ритуалните центрове в Уйсинх и Тара и разпространявани чрез бегачи с факли.

*Имболк (I-ви февруари, Imbolc). Завръщането на Светлината. Овцете започват да кърмят някъде по това време на годината и това е знак, че зимата си отива. На Британските острови пролетните цвета вече цъфтят. Вероятно са извършвани гадания кога точно ще дойде пролетта. Имболк празнува идването на пролетта и началото на подготовката за сеитба. В англосаксонката култура и Уика, Имболк понякога се нарича Кендълмас (Candlemas). Имболк е бил посветен на Богинята Бриид и ритуалите на този ден са бил съсредоточени върху дома и огнището.

*Белтейн (I-ви май, Beltaine). Огньовете на Бел. Пролетта е дошла и хората се отдават благодарности. Това бил ден на плодородието и живота и често е бил избиран за женитба. Началото на лятната половина на годината и средата на сезонния цикъл (започнал от Соууин). Огньове, танци и игри за предсказване на бъдещите брачни двойки се правели по това време на годината и често пъти 9 месеца по-късно имало значителен „бум” на бебета.

*Лунаса  (Lughnnasad). Празника на Луу. Това е най-важният празник, свързан с прибирането на реколтата, за благодарност към Земята за Нейната щедрост. Името на празника е свързано с ирландския бог Луу Дългоръкия, син на слънцето, който победил Балор (Balor) в битката при Майтура и същия ден спечели знанието за скотовъдството за народа си. Говори се, че Луу организирал погребални игри в чест на своята дойка Тейлтиу, която загинала в битка срещу Балор Опасното Око. В келтско време празника се характеризирал със състезания по атлетика. В англосаксонската култура и Уика, този празник се нарича Lamas (Ламас – празник на хляба), т.е се чества изчерпването на миналогодишната реколта и започването на събирането на тазгодишната.

В друидизма зимното слънцестоене се празнува на 21 или 24 декември, когато Слънцето сякаш застива за кратко над хоризонта в най-ниската точка от своя път, преди да започне пътуването си към центъра. Празникът се нарича Албан Артан (Alban Arthan), като името „артан” произлиза от уелска дума, отнасяща се до съзвездието Голяма Мечка на северното зимно небе.  Името Албан Артуан (Alban Arthuan) е по-късно и се отнася до името на британския крал-герой Артур. Нощта на 21 декември е най-дългата в цялата година, и тогава слънцето е най-отдалечено от нас; ние сме в най-тъмната част на зимата, но в същото време именно тогава започва и увеличаването на деня. „Новото” Слънце се явява спасител, носещ светлина в тъмното, променящ реда, както всички легендарни герои са се появявали след време на страх и мрак, включително Артур и Исус.

*Албан Ейлер („Светлината на Земята”) чества пролетното равноденствие. За друидизма пролетта е много важно време, затова се чества с три празника. Първият е Имболк, вторият е Албан Ейлер, а третият – Белтен. За разлика от Имболк, вторият празник маркира по-очевидното начало на пролетта и е точка на баланс между първите пролетни лъчи и пълнотата на Белтен, баланс, който е представен ясно от равновесието на деня и нощта на този ден. Друидизмът празнува новата фаза на пролетта, началото на триумфа на светлината. В духовен аспект това е момент на планиране на предстоящата дейност, осмисляне на целта.

*Албан Херуин, или „Светлината на Брега”, е ключова точка от пътя на Слънцето през годината. Това е моментът, когато изкачването на Новото слънце, родено по времето на зимното слънцестоене, е завършено. Победата на Слънцето над тъмнината, свита до кратката лятна нощ, е пълна. Но в слънчевия апогей е и семето на неговия заход. Затова и тук друидизмът почита баланса между силите на пролетта и ранното лято от една страна, и късното лято и есента от друга. Основото послание на този празник е търсенето на обединяване и баланс на двете противоположни сили.

*Албан Елюд („Светлината на Водата”) е празникът на есенното равноденствие. То маркира приключването на събирането на реколтата, и символизира плодовете на Земята в нашия живот. Това е време на размисъл и признание за даровете и опита на изминалата година.

В Уелс се провеждал ежегоден фестивал, наречен Eйстедвъд (Eisteddfod), който представлява бардски сбор за музика и поезия. Той все още съществува, редувайки се за Северен и Южен Уелс. По време на съвременния Ейстервъд на сцената на изпълнителите е забранено да се говори на друг език освен уейлски. По времето на тези древни празници на върховете на хълмовете са били запалвани големи огньове, които са горели до самия край на огнения празник. През деня се провеждали карнавални празненства, а нощем – сериозните ритуали. Добитъкът бил прекарван между огньовете, за да се пречисти, а хората, често напълно голи, ги прескачали за здаве и плодородие. Някои места били центрове на постоянно ритуално пеене; там друидите напявали в кръг заклинания без почивка. По времето на празниците цялата общност се присъединявала към напевите. Астрономическите празненства (слънцестоенията и равноденствията) са споменати бегло в литературните източници. Това вероятно идва да покаже, че те не са били общонародни, а обект на избрани общества от посветени. Астрономическите закони са въплатени в почти всички археологическите паметници на неолитната предкелтска и келтска култура. Съществуват стотици каменни кръгове, кръгли гробници, менхири и т.н., ориентирани към определени точки или фази от движението на небесните тела.

Интересно е отношението на друидите към владетелите. В ранносредновековна Ирландия друидите били висши сановници при кралския двор, понякога имали право да гласуват първи преди краля. В повестта „Tain Bo Cualgne” четем, че „при улатите било така: забранено е на улатите да се изказват преди своя крал, забранено е на краля да се изказва преди своите друиди”. Този текст се отнася за кралството на Ълстър. Дион Хризостом пише следното за друидите от обкръжението на кралете: „Без тях на краля не е позволено нито да действува, нито да решава, така че в същност те заповядват, а кралете не са нищо друго освен техни слуги и изпълнители на волята им.”Друидите имали огромен авторитет и сила благодарение на закона geasa.Той се състоял от забрани и заповеди, отнасящи се до отделните хора, също и до управляващите, които ги обвързвали с магична сила, например забраната да се убиват някои животни, да се пътува в определени дни, да се ядат някои храни – вид индивидуално табу. Нарушението на geasa можело да предизвика отмъщение на свръхестествените сили. Друидите определяли принципите на поведение при редица отделни случаи и горко на този, който не ги послушал. Върху него се стоварвали беди, също както в повестта „Immaran curaig Maile-Duin” (Плаването на Мал-Дун). Когато Мал-Дун се подготвял за морско пътешествие, друидът Нука определил броя на хората, които той можел да вземе със себе си. Но когато потеглили, тримата братя на пътешественика се хвърлили във водата да плуват подир кораба и така дълго се молили да ги приемат за спътници, че Мал-Дун склонил. Скоро след това се разразила буря и мореплавателите изгубили пътя, а братята ги сполетяла зла участ.

Друидите били смятани за могъщи вълшебници и чудотворци, като използували силата им дори за военни нужди. Според легендата „Cath Maighe Tured” за битката на „Туаха Де Данан” срещу „Фоморите” при Маг Турд, там изиграл голяма роля магьосникът-друид Фигола, син на Мамос от „Туаха Де Данан”. Когато Луг го попитал какво ще предприеме против „Фоморите”,той отговорил: „Ще предизвикам три огнени дъжда, които да се излеят върху главите на воините, ще им отнема две трети от храбростта и мъжеството, ще направя така,че да настъпи задържане на урината у хората и конете им.” Друидът Фрехан, син на Тенусан, сражаващ се до крал Дуармад по време на битката при Кълдрен, издигнал около кралската войска силна магическа преграда, която никой от неприятелите не можел да прескочи. Друидите – в легендите и митовете на Ирландия и Уелс – умеели да заповядват на стихиите,да променят деня в нощ,а лятото в зима. Крал Кону, който сам бил друид направил един път така, че през лятото в цялата му провинция завалял сняг. Нещо повече, друидите имали способността да въздействуват върху волята на боговете.

Според легендата „Ухажването на Етин”, бог Мидер скрил богинята Етил, за да я запази от похищение, по толкова тайнствен начин, че нито един бог, нито простосмъртен да не може да открие скривалището й. Но друидът Далаи, служейки си с магически пръчици (flesca), покрити със знаците на тайното писмо, ogam, открил скривалището на богинята.

Разчетеното днес писмо ogam, имащо форма на прави и наклонени чертички върху непрекъсната, обикновено отвесна линия, било употребявано главно за религиозни и магически цели, напр. в надписите на надгробните паметници.

Важното място, което друидите заемали в келтския свят, и особено тяхната политическа роля станали причина те да бъдат подложени на преследване от римляните в завладените територии, а по-късно и от християните в Ирландия. И едните, и другите осъждали антихуманните религиозни обреди, особено човешките жертвоприношения. Забранен в Галия и смазан в Британия, друидизмът се запазил само в Ирландия, където преживял своя исторически апогей и се разпространил към западните брегове на Британия.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: