Предание за Боян Магьосника

Отдавна, много отдавна, когато българите заселили земите около Дунава, Великият хан обикалял страната си и определял местата на бъдещите градове и крепости.

Било късна пролет. Свитата на хана бродела в поречието на Ломовете. Свечерявало се. Конниците се изкачили по хълмовете, които боилът Тобан отвоювал в честен двубой с ромеите. Заревото на залеза проблясвало върху златния шлем на владетеля. Лекият вечерник милвал конските опашки по копията.

Ханът оглеждал околността и не вярвал на очите си: реката прегръщала хълмовете отвсякъде – само тънък скален език ги свързвал с равнината. Над водите се издигали въз Бог страховити скали. Гъсти гори ги обграждали от всички страни. Бистри ручеи бликали изпод тежки сенки. От лесовете се дочувало грухтене на глигани, рев на елен, вой на вълци, плач на чакали. Във висинето се виели орли и соколи. Щъркели крачели из мочурищата, където вече започвало вечерното квакане на жабите. Поляните били обсипани с безброй уханни цветя, над които жужали пчели и прелитали шарени пеперуди. Край реката се ширели тучни пасища, които сякаш молели конете да навлязат в буйната им трева. Докъдето стигал погледът, пъстреели ниви и ливади. Големи стада с всякакъв добитък подрънквали хлопатарите си.

Тъмнеели гърлата на тайнствени пещери.

Всички стояли като омагьосани и не вярвали, че е възможна такава красота.

Великият хан излязъл от унеса си и заповядал: „Да се построи замък – ТУК – и да се нарече на името на героя Тобан!”.

И закипял упорен труд. Великаните на хана превозвали от околностите огромни скални отломъци, грамадни греди. Замъкът, здраво стъпил върху каменното теме на хълма, растял с дни. Изникнали непристъпни стени и застрашителни кули, увенчани със зъбери и бойници. Входовете се преграждали от тежки дъбови врати, обковани със желязо.

Не  след дълго замъкът бил изграден – замък за чудо и приказ – наистина дело на великани. На върха на най-високата  кула се развяло ханското знаме. По стените проблясвало оръжието на богатурите. Те зорко бдели и денонощно охранявали спокойния живот на българите. А край замъка пасели и лудеели буйните коне на българската конница.

Изминали векове. Държавата на българите опряла на три морета. В страната царяли ред и благополучие.

Дошъл Златният век на цар Симеон І Велики. Могъщият цар имал една дъщеря и четирима сина. Престола завещал на княз Петър, а княз Михаил определил за кавхан. Дъщеря си Олга дал за жена на киевския славянски княз Игор. Олга, получила по-късно името Елена, покръстила разединените славянски племена и с желязна ръка ги обединила в единна държава. Княз Иван се оттеглил в дебрите на Рила планина. Неговата любов към българския народ и святия му живот го превърнали в покровител на България и неин най-мощен застъпник пред Всевишния – Свети Иван Рилски.

Най-малкият Симеонов син – княз Боян – владеел древни знания, които българите носели от дълбините на хилядолетията. Той бил могъщ чародей. Можел да се превръща във вълк и всякакво друго животно, заповядвал на природните стихии, лекувал, четял мислите на хората, предсказвал бъдещето-Боян Магесникът.

За него хората говорели със страхопочитание и обич. Той бродел из страната – ту на кон, ту пеш, ту заобиколен от свита, ту сам-самичък. Еднакво „Добре дошъл” бил той и в царския дворец, и в замъците на боилите, и по граничните застави, и по корабите в бурното море, и всред неизброимите стада в степите, с търговските кервани, в ковачниците за оръжие, и в книжовните средища по обширната българска земя.

Князът-магесник бил живата памет на българите, той бил тяхната будна съвест, той бил Духът-пазител на България.

Минали години. Боян-Магесникът изчезнал.

Но народът го помнел и обичал. Народът вярвал, че Боян Магесникът е жив, и че бди над България.

Тъмни предания мълвяли, че княз Боян живеел в дълбока пещера някъде в канарите край Ломовете, и че заедно с него, неотстъпно до него била лъчезарната му щерка Бояна.

Столетията се търкаляли и нанизвали броеницата на времето.

За българския народ настанали тежки години. Свирепи врагове напирали от всички страни, за да завладеят благодатната българска земя. Българите се сражавали до смърт, но враговете били многобройни и силни. Тогава българите призовали своите братя на помощ. И заприиждали отбрани бойци от Волга, от Кавказ, от Причерноморските степи. Но противникът не отстъпвал – сякаш всички зли сили на земята, водата, въздуха и огъня му помагали. На мястото на един паднал се изправяли трима нови…

Последният, решителен бой се разразил на скалите покрай Ломовете. Българите не отстъпвали ни крачка от последната педя свободна българска земя. Българите се топяли като восък на горяща свещ. Краят бил близо. Неизбежен…

И тогава… Небето се покрило с черни буреносни облаци. Огненочервени светкавици озарили бойното поле, покрито с трупове и залято с кръв. Проехтяла многогласна гръмотевица, и за един дълъг миг заглушила грохота на боя.

На една островърха канара се появило сияещо кълбо светлина, която огряла сражаващите се. От светлината изплувал мъж с великански ръст. Той протегнал ръка към Изгрев-Слънце.

Всички познали Боян-Магьосника-Княз.

Канарата под него се разтворила, и от вълшебната пещера излетяла девойка на бял кон, цялата в бяло, с огнен поглед, със златен шлем върху буйните коси, златен щит и златен меч в ръката. И отново всички познали – княгиня Бояна.

След нея на вълни от пещерата излизали, пропускайки бясно, вихрени конници, целите в синкава стомана …

Враговете се стъписали, олюляли се и ударили на бяг. Малко от тях успели да спасят живота си.

А свободата отново изгряла над изстрадалата българска земя.

***

Някъде в скалите край Ломовете, в сърцето на Българската земя, има вълшебна пещера. Входовете се охраняват денонощно от безсънни стражи и само човек с чисто сърце и светъл ум може да проникне в нея. Многобройни преплетени ходници водят  до огромна зала. Залата е обляна от мека, бяла светлина. В средата има висок престол от бял камък. На него седи Боян със затворени очи. На рамото му е кацнал орел, сгушил глава в скута на княгиня Бояна. Тя се е облегнала на могъщото коляно на своя баща. До нея проблясват в злато щит, меч и шлем.

Около тях, в стройни редици, са насядали в пълно въоръжение до конете си безсмъртните воини на България от безсмъртния отряд на княгиня Бояна. Те спят…

Само Боян Магът не спи. Той бди. Той е винаги буден. Той бди над България. И ако враг нападне Отечество България, всички българи, и българите от цялата земя, и безсмъртните воини на България ще се изправят като един, ще защитят Свободата на България и нейната Вечност.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: