Храмът Св. Василий Блажени в Москва

Църквата „Св. Василий Блажени” на Червения площад в Москва е главния храм на руската столица. Ето защо, за много хора в света, той е символ на Русия. В момента храма е филиал на Държавния исторически музей, а от 1990 г. той присъства в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки, че е известна на всички със сегашното си име, тази легендарна сграда официално се нарича „Покров Богородичен”. На 1 октомври 1552 г. – празника Покров на Пресвета Богородица, руски войски, водени от цар Иван Грозни започват атака срещу Казан и превземат Казанското ханство. В чест на победата царят нарежда да се построи храм, наречен на самия празник. Строителството му започнало през 1555 и продължило до 1561 година.

По-рано, на същото място се издигала църквата „Света Троица”, в която на 2 август 1951 г. бил погребан отшелника Василий Блажени, откъдето идва и неофициалното име на храма. Още в ранна възраст той напуснал дома си и се скитал из столицата. Отдаден на Бога, Василий имал дарбата да пророкува и с предсказанията си се прочул в цяла Русия. Иван Грозни също го тачел и посещавал. Според легендата самия чудотворец събирал пари за храма и преди смъртта си той ги дал на царя. След построяване на Покровския храм, лобното място на светеца се оказало близо до една от стените му и през 1588 г. тленните му останки били преместени в параклис, построен и осветен в негова чест.

Не е напълно сигурно кой е бил главният архитект на църквата, но се предполагае, тя е дело на Постник Яковлев. Друг мит гласи, че като видял църквата, Иван Грозни наредил да ослепят майстора й, за да не може да построи никога друга такава, която да се мери по красота с неговата, но историците единодушно заявяват, че това е само градски фолклор.

Има и трета легенда, свързана с изящната красота на „Св. Василий Блажени”, в която се разказва, че когато зърнал църквата Наполеон бил толкова впечатлен от нея, че поискал да я демонтира и отнесе със себе си в Париж. Тъй като това било невъзможно, когато изтеглял армията си от Москва той наредил да я сринатат до основи. Войници натъпкали храма с барут, запалили фитилите и тогава се случило чудо. Завалял дъжд, който бил много краткотраен, но толкова проливен, че предотвратил експлозията.

В историята на храма са вписани не един случай, в който той успява да оцелее въпреки всички промени в Русия и опитите да бъде разрушен. Един от тях е в началото на ХХ век, когато за малко да стане жертва на болшевиките и техния атеизъм. През 1918 г. комунистите убиват свещеника, конфискуват имуществото на християнската светиня, претопяват камбаните и я заключват. По-късно през 30-те години на същия век, близкия съратник на Сталин – Лазар Каганович, който отговарял и за преустройството на Червения площад предложил църквата да бъде разрушена, за да има повече място за официалните парадни шествия. Първоначално Сталин отхвърля идеята, но след известно време все пак разрешил тя да бъде съборена. Унищожението на храма трябвало да се извърши от Пьотр Барановски – архитект и поклонник на руската култура, но той категорично отказал и даже заплашил,  че ще си пререже гърлото на стъпалата пред храма. Така той предотвратил желанието на руския диктатор, който го пратилв затвора с пет годишна присъда.

В архитектурно отношение божията обител представлява съвкупност от осем параклиса, наредени около един – девети и всички обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи. Върху всеки от тях има купол, обагрен в ярки цветове. Според специалисти замисъла на строежа почива на дълбок религиозен символизъм, свързан с идеята за Новия Йерусалим и по точно описаното в Откровенията на Йоан – Небесното Царство. Осемте кули разположени около централната църква образуват осмовърха звезда, а числото 8 има дълбок религиозен смисъл и се свързва сденя на Възкресението Христово, който според древния еврейски календар е осмият ден, а също така и с обещаното (осмо) Небесно Царство, последващо второто пришествие на Христос.

Днес храмът е музей и е отворен за обществеността всеки ден без вторник. Неговите посетители могат да се изкачат по вита стълба и да се полюбуват на иконостаса, в който се намират икони от 16-19 век. Стените са украсени с картини с маслени бои и стенописи от същия период. Според много хора необикновената красота на „Св. Василий Блажени” не трябва да се използва само като паметник на руската архитектура, но и като православна светиня. Те смятат, че възобновяването на богослужения в църквата би и дала втори живот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: