Легенди за жасмина

Ако розата е царицата на цветята, то жасминът е царят. На Изток го наричат ясмин. Подобно на необикновен скъпоценен камък, той дарява вълшебна способност към трансформация. Съществуват множество легенди за това магическо цвете.

Една от старите арабски легенди разказва за момиче, което било много красиво и нежно. В деня на сватбата й дошъл пратеник, който съобщил за настъпващи воини със съседното племе. Мъжете от нейното племе тръгнали да защитават територията си и момичето останало със сватбената дреха да чака съпруга си. След като битката свършила и младоженецът не се върнал, тя отишла на бойното поле да го търси сред жертвите.

Легендата разказва, че дни наред тя обикаляла, плачела и напоявала със сълзите си предната част на бялата връхна дреха от булчинската си премяна. Когато изсъхнала, час след час – тъканта пожълтявала от солта и пясъка. Накрая тя открила тялото на любимия, прегърнала го и умряла над него. На другия ден на мястото на двамата влюбени намерили малка могилка, покрита с жасминов цвят – бял като премяната на невестата, с малко жълто в средата, от солта на сълзите.

И така, жасминът станал символ на чистата и непорочна любов и вярност.

Втората легенда разказва за една девойка, която била най-доброто и чисто същество, но била с тъмна кожа, грозновата и бедна. Никой не искал да я вземе за жена. Един ден тя обаче се влюбила в един от младежите. Ден след ден тя мислела само за него. Той също бил много беден, но обичал дъщерята на един от богаташите… не можел да се сгоди, ако не натрупал пари и не построил къща, затова решил да работи ден и нощ, за да спечели. Той бил килимар. Работел неуморно и все се опитвал да вплете цветовете на любимата си в килимите – светли, топли цветове, но килимите не се продавали. Хората ги заглеждали, но винаги казвали, че нещо липсва. Ден след ден, той линеел и не знаел какво да направи.

Една вечер заспал уморен над стана. Девойката влязла, леко го отместила, седнала и изтъкала килима, вплитайки черни ивици, като кожата си, примесени с млечно бели и тъмно червени, като душата и сърцето си, изпълнени с любов. На другия ден килимарят се изненадал като видял килима, но решил, че от преумора не помни какво е правил вечерта. Захвърлил килима в ъгъла.

В същият ден, минала неговата възлюблена и разглеждайки килимите, зърнала крайчеца на захвърления килим. Полюбопитствала и младежът й го показал. Харесала го тя и той й го подарил. В следващите дни всички идвали да си поръчат такива килими като в дома на старейшината. Натрупал пари килимарят и се сгодил за богаташката дъщеря. Но тя била сприхава, капризна и зла. Всеки ден, влизайки у дома, той усещал въздуха зловонен и тежък… не намирал спокойствие освен в една малка стая, застлана с онзи първия килим, който й бил подарил- там усещал неземно ухание, което го правело щастлив.

Минали годините, грозноватата девойка си останала сама, а килимарят починал. Изнесли тялото му завито със стария килим. На гробището развили килима и го положили в гроба. Когато искали да вдигнат килима и да го изгорят, защото носи миризмата на смъртта, с изненада усетили, че от него се носи мирис на сладост. Вдигайки килима той се разпаднал на прах и покрил гроба. На другия ден над гроба били поникнали малки зелени стръкчета.

Девойката, идвала всеки ден да ги полива и да оплаква любимия си. Минавали дните, стръкчетата станали храсти, храстите дървета и около гроба всичко тънело в зеленина и прохладна сянка. След известно време и жената починала-погребали я наблизо. На деня след погребението от нейния гроб се протегнала тънка вейка и обвила гъстите храсти над гроба на килимаря, изпъстряйки ги с малки нежни бели цветове, пръскащи омаен аромат – бели като кожата, която не е имала…

Ето това са две от най-известните легенди. Третата легенда разказва за млада жена, чийто мъж бил убит в битка. Не могли да донесат тялото, а го погребали на бойното поле и засадили храст над него, за да се знае мястото и пътуващите да не стъпват над гроба. Тя отказвала повторен брак дълги години. След време и тя умряла, а над гроба й се появил гълъб, носещ малка клонка, която паднала от човката му. От клонката поникнал жасминов храст, като този над далечния гроб на съпруга й.

Харизматичната сила на жасмина е причината да присъства в арсенала на махараджи и махарани. Смята се, че той открива истината, скрита зад илюзии. Не случайно в Индия го наричат „лунна светлина на любовта”. В периода на растяща луна древните красавици го използвали за разпалване на флирта и за освобождаване от задръжки. Когато луната намалявала, жасминът разобличавал неверността и връщал загубените чувства.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: