Австралийски мит за създаването на света

Имало време, когато всичко било в покой. Всички духове на Земята били заспали – или почти всички. Великият Баща на всички духове бил единственият буден. Той нежно събудил Майката Слънце. Щом тя отворила очите си, топъл лъч светлина се прострял към спящата земя. Бащата на всички духове казал на Слънчевата Майка: „Майко, имам задача за теб. Слез долу на Земята и събуди спящите духове. Придай им форма.”

Слънчевата Майка се плъзнала надолу към Земята, която по това време била пуста и започнала да се разхожда по всички посоки и навсякъде, където ходела, пониквали растения. След като се върнала на полето, откъдето започнала своята работа, Майката си починала, доволна от свършеното. Бащата на всички духове дошъл и видял нейната работа, но и казал да отиде в пещерите и да събуди духовете.

Тя отишла в тъмните пещери в планините. Ярката светлина, която се излъчвала от нея събудила духовете и след като си тръгнала, различни видове насекоми влезли в пещерите. Слънчевата Майка седнала и наблюдавала великолепната гледка от нейните насекоми, които общували с цветята й. Но Бащата имал ново искане към нея.

Майката влязла в много дълбока пещера, разпростирайки светлината около себе си. Нейната топлина разтопила леда и реките и потоците на света били създадени. След това тя създала риби и малки змии, гущери и жаби. След това тя събудила духовете на птиците и животните и те избликнали под слънчевата светлина във възхитително множество от цветове. Виждайки това, Бащата на всички духове останал доволен от работата на Слънчевата Майка. Тя извикала всички нейни създания при себе си и им казала да се радват на богатството на земята и да живеят в мир едни с други. След това тя се издигнала в небето и се превърнала в слънцето.

Живите същества наблюдавали със страхопочитание слънцето, докато то пълзяло по небето на Запад. Но, когато най-накрая слънцето потънало зад хоризонта, те били обхванати от паника, мислейки си, че тя (слънцето) ги е изоставила. През цялата нощ те стояли замръзнали на местата си, мислейки си, че е дошъл краят на времето. След известно време, което им сторило като цяла вечност, Слънчевата Майка подала глава над хоризонта от Изток. Децата на Земята се научили да очакват, че тя ще идва и ще си заминава и вече не се страхували.

Първоначално децата живеели заедно в мир, но в края на краищата завистта се прокраднала в техните сърца. Те започнали да спорят. Слънчевата Майка била принудена да слезе долу от небесния си дом, за да посредничи в уреждането на техните спорове. Тя дала на всяко същество силата да променя формата си и да се превръщат в каквото си пожелаят. Но тя не била дововлна от крайните резултати. Плъховете, които тя направила се превърнали в прилепи, имало огромни гущери и риби със сини езици и крака. Но най-странното от новите животни било животно с човка на патица, зъби за дъвчене, опашка като на бобрите и способността да снася яйца. Тя била наречена птицечовка.

Слънчевата Майка погледнала към Земята и помислила, че трябва да създаде нови същества, защото Бащата на всички духове можел да се ядоса от това, което вижда сега. Тя родила две деца. Богът бил Утринната Звезда, а богинята Луната. На тях им се родили две деца и тя ги изпратила на Земята. Те се превърнали в нашите предци. Тя ги направила по-висшестоящи от животните, защото те притежавали част от нейния дух и никога не биха поискали да променят формата си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: