Загадката на каменните дискове

През 1938 г. китайският археолог Чи Пу Тей открил редица от гробове в пещерите на планината Байан Кара Ула в китайско-тибетската гранична област. В тях имало малки скелети на същества с фино телосложение, но с доста големи черепи. На стените на пещерата Чи Пу Тей открил скални рисунки, изобразяващи същества с кръгли шлемове. Изсълбани били и звездите, Слънцето и Луната, свързани с низ от точки с големината на грахово зърно.

Сензационното в находката било, че Чи Пу Тей и помощниците му успели да извадят 716 дискове от гранит, с дебелина 2 см и подобни на нашите дългосвирещи грамофонни плочи. Тези каменни дискове в средата имали дупка, от която във вид на спирала тръгвал двоен издълбан надпис и стигал до ръба на диска.

Китайските археолози знаели, че в тази област някога са живели племената дропа и кхам(сиканг). Антрополозите твърдели, че тези племена били ниски на ръст – средна височина около 1,30 м. Но големите широки черепи не пасвали на малките скелети на членовете на дропа и кхам. Когато Чи Пу Тей през 1940 г. публикувал своята теория, си спечелил само присмех. Той смятал, че двете племена са били най-вероятно някакъв отмрял вид планински маймуни. Според Чи Пу Тей каменните дискове били сложени в пещерата чак от представителите на една по-късна култура. На пръв поглед теорията му била наистина смешна. Чувало ли се е някога за редици от гробове на маймуни.

Повече от 20 г. няколко учени си блъскали главите, за да разрешат загадката на каменните дискове. Едва през 1962 г. професор Тсум Ум Нуи от Академията за праистория в Пекин успял да разчете част от надписите върху каменните дискове. Разчетената там история била тъй невероятна, че Академията за праисторически изследвания отначало забранила на Тсум Ум Нуи каквато и да била публикация на неговия труд. Но той продължил да работи усилено и успял да докаже ясно, че в случая с надписите не става дума за коварна шега на някое грамотно праисторическо същество. В сътрудничество с геолози доказал, че каменните дискове имат високо съдържание на кобалт и други метали. Физиците установили, че всичките 716 дискове притежават висок ритъм на вибрации, от което може да се направи извода, че някога те са били подложени на много високо електрическо напрежение.

Зад Тсум Ум Нуи вече били четирима учени, които подкрепяли теорията му. През 1963 г. той се решил да я публикува въпреки опасенията на академията. В него се твърди, че преди 12 000 г. група от един народ била отнесена на третата планета от тази система. Техните въздухоплавателни въздушни средства – това е точния превод на издълбаните йероглифи – нямали повече сила, достатъчна, за да напуснат отново този свят. Те се разбили в далечната и труднодостъпна планина. Средства и възможности да се построят нови летателни апарати нямало. След това се разказвало, че тези същества, попаднали на Земята, се опитали да се приспособят към местните условия и се опитали да се споразумеят с обитателите на планетата, но били гонени и убивани от тях. Почти буквално разказът завършва така : „Жени, деца и мъже се скрили до изгрев слънце в пещерите. Тогава повярвали на знаците и видели, че този път другите са дошли с мирни намерения.”

Доказателства за тази катастрофа на НЛО преди 12 000 г. намираме и в китайските легенди, точно тези от областта на Байан Кара Ула, разказващи за дребни, тънки като вретено жълти същества, които слезли от облаците. По-нататък митът разкрива, че поради грозотата си чуждите същества били отбягвани от дропа и били убивани от мъжете.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: