Легендата за Хирам

Легендата за Хирам е в основата на съвременното масонство и в частност на франкмасонството. Тя се среща още в първата книга на Царете, според която цар Соломон наредил да доведат от Тир Хирам, който изработвал бронзови предмети. Хирам бил преизпълнен с мъдрост, ум и сръчност. Той дошъл при цар Соломон и изпълнил всички негови поръчки. Масонските ритуални сборници от времето на тъй нареченото спекулативно масонство разширяват значително библейския текст, вмъквайки към него разказа за трагичната смърт на Хирам, чийто коментар представлява основната част от церемонията по издигането в масонската степен „майстор”. Освен това художествено допълнение, масоните сливат Хирам с Адонирам – легендарен ръководител на строежа на легендарния Соломонов храм. Най-старата записана версия на легендата за Хирам я датира от 1744 г. Разбира се като всяка друга, и тази легенда претърпяла дообработване и метафорфози, за да влезе в цяла поредица от книги на художествената литература още от 19 век насам.

***

На Адонирам, Адорам, Ахирам или просто Хирам (което представлява едно и също лице) цар Соломон поверил строителството на своя храм. Тъй като на работната площадка имало много наемници на които плащал, нямало как ръководителят на строежа да ги познава всичките. По тази причина и с цел да ги различава, уточнил с всеки от тях различни думи, знаци и докосвания, с които да отличава всеки един от другите.

Трима калфи се опитали да получат същото заплащане като това на Майстора и решили да поискат от Адонирам думата за майстор, когато го срещнат сам, и ако им откаже, да го убият. За тази цел те се скрили в Храма – единият на юг, вторият на север и третият на изток. Когато Адонирам влязъл в Храма, както обикновено, от вратата откъм запад и поискал да излезе от тази на юг, един от тримата калфи му поискал думата за майстор като вдигнал към него тояга, която държал в ръка. Адонирам му казал, че той не е получил думата за майстор по този начин. Тогава първият калфа го ударил по главата с тоягата, но тъй като ударът не бил много силен, Адонирам избягал от вратата на север, където се натъкнал на втория калфа който направил същото. Тъй като и вторият удар не успял да го събори и не бил фатален, Адонирам избягал през източната врата. Там обаче го присрещнал третият калфа, който след като му отправил същото искане, го довършил със същите удари.

След смъртта на Адонирам, тримата калфи се събрали за да го погребат. Понеже било още светло, те не посмяли да пренесат тялото навън, а решили да го скрият под една купчина камъни. Когато настъпила нощта, го пренесли на едно възвишение, където го заровили, а за да познаят мястото, отчупили клонка от акация и я заболи на гроба му.

След като Соломон не видял седем дни Адонирам, заповядал на деветима майстори да го издирят. Майсторите изпълнявайки заръката соломонова търсили дълго и трима от тях се спрели близо до мястото, където бил заровен Адонирам. Единият за да седне по-удобно, се хванал за акациевата клонка, и тя останала в ръката му. Това ги накарало да обърнат внимание, че земята на това място била прясно разровена. За да разберат защо, започнали да копаят и намерили тялото на Адонирам. Когато пипали пръстите на убития, кожата се отделяла от плътта, при което един извикал „Мешанек”, което ще рече според масоните, че плътта напуска костите, т.е. тялото е разложено. Поради това и в знак на признателност към големия майстор, те се уговорили, че насетне „мешанек” ще бъде думата за майстор. След като Соломон разбрал за случката, наредил да изровят Адонирам и да пренесат тленните му останки в Храма, където да го препогребат. По време на церемонията, всички майстори носели престилки и ръкавици от бяла кожа, за да покажат символично, че никой от тях не е изцапал ръцете си с кръвта на своя началник.

Легендата за Хирам става крайъгълен камък на франкмасонството и посредством него и на цялото съвременно масонство.

В течение на времето този разказ претърпял доста метаморфози, свързвайки се в исторически план посредством тъй наречения шотландски ритуал с ордена на тамплиерите и неговият трагичен край в кралство Франция по времето на Филип IV Хубави, когато на кладата бил изгорен последният велик магистър Жак дьо Моле.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: