Легенди за цветето камелия

Романтичната красота и древният произход на камелията са се превърнали в източник на множество митове и загадъчни истории, свързани с това цвете. Според легендите камелията е красиво, но бездушно цвете – символ на хладина и коравосърдечност в чувствата; емблема на красивите, но студени жени, чиито сърца не могат лесно да бъдат покорени.

За появата на камелията на земята съществува следната легенда:

Ерос (Амур), преситен от любов и плътски страсти бил посъветван от майка си Афродита (Венера) да отиде на друга планета. Той послушал заръката ѝ и заминал към Сатурн. Там чул хор от ангелски гласове и се втурнал в посока на прелестните звуци. Видял изумително красиви жени с нежна бяла кожа, сребристи коси и лазурни очи. Те пеели, възхвалявайки Господа, че ги е дарил с тела от лед, който успокоявал страстите и погасявал всички плътски желания. Погледнали към Ерос, възхитили се на красотата му, но не се влюбили в него. Напразно той пускал стрелите си… Изпаднал в отчаяние, младият бог се оплакал на Афродита. На свой ред тя се разгневила и възмутила от бездушието на тези странни жени и решила, че подобни безчувствени създания не заслужават да бъдат хора. Махнала с изящната си ръка и ги превърнала в цветя, които били отнесени на Земята. Оттогава насам красивите им тела и хладни души са заключени в нежните камелии.

Белгийският поет Норберт Корнелисен написал през 1820 г. поетична приказка за появата на камелията в Европа. Действието се развива на Олимп, където боговете се отдавали на не по-малки слабости и увлечения от простосмъртните.

Амур скучаел и започнал да разпространява всякакви сплетни за майка си Венера. Разгневената богиня заповядала на слугите си да накажат сина ѝ, като го набият с розови стъбла. Надявала се по този начин той дълго да си спомня за неуместното си бърборене. Узнавайки за грозящата го опасност, изплашеният Амур помолил богинята Флора да го избави от позорното наказание или поне някак да го смегчи. Тя заповядала на Зефир да отлети веднага до Япония и да донесе оттам японска роза.

– Веднага ще я разпознаеш – му казала тя. – Нейните клонки са покрити с прелестни, блестящи като изумруд листа, а цветовете ѝ наподобяват дива роза и са ароматни. Растението е лишено от бодли и няма начин да те нарани. Боговете я наричат  „Anacanthis” (лишена от шипове).

Зефир заминал скоростно и след няколко часа донесъл нужното растение. То било обилно покрито с цветове. Когато Флора го поднесла на слугите на Венера, за да изпълнят наказанието на Амур, цветето се усмихнало и всички изпаднали във възторг. Украсили се с него. За съжаление, независимо от това, заповедта трябвало да бъде изпълнена. Да, но по тялото на Амур не останала и най-малка драскотина.
Узнавайки за това, Венера страшно се разгневила, но какво можела да стори?! Наказанието така или иначе било изпълнено – с роза, макар и без бодли. Безсилна в яда си, тя изляла целия си гняв върху растението и го лишила от чудния му аромат. Проклела го то винаги да расте само и единствено в Япония. Оттогава розата останала недостижима нито за Грациите, нито за Музите, докато най-накрая от тежкия ѝ плен не я спасил йезуитът Камелий. Донесъл я в Европа и макар че не можел да възвърне чудното ѝ ухание, той я култивирал и създал от нея множество различни, красиви цветя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: