Легенда за песента „Бела съм, бела, юначе“

Било турско време. Башибозуците нападали и опожарявали села в Родопите. В едно от тях, мъжете отишли на Беломорието да пасат стадата си. Башибозуците разбрали за това и се запътили към селото. Жените дочули за злото, което ги грози и една стара жена събрала всички девойки. Скрила ги в една висока пещера на връх Карлък, там ги покрила с мечи кожи и прошарила лицата им с въглен. Така тя ги спасила от турците. Когато се върнали овчарите от Беломорието, разбрали, че старата жена е спасила възлюбените им, намерили я и я накарали да ги заведе в пещерата. Но там те видели грозни, почернели жени, които не били техните девойки. Докато една девойка разпознала момъка си, излязла, изтъркала лицето си от въглена и запяла:

„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела…”

… Така се зародил химнът на Родопите!

Advertisements

2 Коментари (+add yours?)

  1. Dobromir Peev
    Февр 11, 2016 @ 23:59:00

    За да се помни и да не се забравя !

    Отговор

  2. ЕИС
    Дек 11, 2016 @ 15:13:51

    Бела съм, бела, юначе,
    цела съм света йогрела.
    Един бе карлък останал
    и той не щеше остана,
    ам беше в могла утонал.

    В моглана нищо немаше,
    сал едно вакло овчарче.
    Сиво си стадо пасеше,
    с меден кавал свиреше,
    кавален дума думаше:

    Галени га са ни зьомат,
    технону бално колко е
    Галени га са ни зьомат,
    технону бално де има

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: