Езерото Сиху

Западното езеро Сиху се намира в град Ханджоу, в източен Китай. То е невероятно красиво и с това привлича от древността до наши дни непрестанен поток от посетители. През ХІV в. известният италиански пътешественик Марко Поло идва в Ханджоу и възкликва при вида на езерото: „Тук се чувствам все едно съм попаднал в рая!”

Сиху е един скъпоценен камък в източнокитайския град Ханджоу, провинция Джъдзян. От три страни то е заобиколено с планини, гледката на водата му е прелестна. Тук има две дълги диги, наречени на имената на известните древнокитайски поети Су Дунпуо и Бай Дзюи. Тези диги, като два зелени пояса, се носят сред леките вълни; човек, като стъпи върху тях, вижда отблизо пъстрите цветя и зелените върби, а отдалече се виждат планините. С всяка крачка се разкрива нова гледка, което е невероятно завладяващо. Всеки сезон тук има своята прелест, която е опиянявала древните поети, които не са знаели, как да опишат красотата му. Танският поет Бай Дзюи написва стиха: „Да се иде в Ханджоу е най-вече заради езерото.”, за да предаде своята любов към Сиху. Поетът от династия Сун Су Дунпуо казва: „Светлината във водата е толкова красива и ясна; планините се виждат загадъчно сред дъжда; искам да сравня езерото с красавицата Сидзъ, която и без грим, и с грим, пак е красива.” Това стихотворение е станало безсмъртно.

Като се каже Сиху, хората веднага се сещат за известните в Китай и в чужбина „Десет гледки от езерото”, които обхващат: Пролет на дигата на Су Дунпуо, Луна в спокойното езеро, Сняг на прекъснатия мост, Цветя и риби във водата, Двойна луна и др.

Има много красиви предания за Западното езеро.  Едно от тях е за прекъснатия мост и е взета от известната на всички китайци легенда за бялата змия. Мостът е мястото, където се срещат случайно Бялото момиче Бай няндзъ и Сю Сиен.

Според легендата, имало една бяла змия, която се усъвършенствала хиляда години и най-накрая се превърнал в красивата и възпитана Бай няндзъ. Друга зелена змия се усъвършенствала 500 години и се превърнала в богата и изпълнена с младежка жизненост девойка Сяо Цин. Двете се събрали заедно и отишли да се разходят покрай Западното езеро. Когато стигнали до Прекъснатия мост, Бай няндзъ съзряла в тълпата хора един млад изтънчен образован човек и веднага се влюбила в него. Сяо Цин тайно направила магия и завалял дъжд.  Студентът Сю Сиен разтворил чадър и седнал да поплува в лодка.

Той видял двете момичета, които били измокрени до кости и им дал собствения си чадър, а себе си оставил да го вали дъжда. Бай няндзъ, като видяла, колко е добър и скромен Сю Сиен, още повече го харесала. В сърцето на Сю Сиен също се зародила любов към красивата девойка. С помощта на Сяо Цин, двамата млади влюбени се оженили и отворили лечебница на брега на езерото. Те лекували болести и така си спечелили любовта на местните хора.

За нещастие, майсторът от Храма на златната планина разбрал, че Бай няндзъ е дух и може да навреди на хората. Той тайно казал на Сю Сиен, че жена му е била бяла змия, която се превърнала в човек и му показал, как да разпознае това. Сю Сиен не бил съвсем убеден. Дошъл празника Дуану дзие, когато всички пият специално вино за прогонване на злите сили. Сю Сиен, по съвет на майстора, накарал Бай няндзъ да изпие това вино. По това време, тя вече била бременна, но не могла да разубеди Сю Сиен. След като изпила виното, тя си възвърнала веднага образа на змия, а Сю Сиен се стреснал до смърт. За да го спаси, въпреки че била бременна, тя отишла в далечната планина Кунлун да открадне билката на живота. Заради тази билка, тя се борила с пазителя и той най-накрая се трогнал от историята и й подарил билката. След като Сю Сиен се възвърнал към живота, той осъзнал, че жена му много го обича и двамата заживели щастливо.

Но майсторът от храма не желаел да вижда тази змия сред хората. С измама той вкарал Сю Сиен в храма и го накарал да стане монах. Бай няндзъ и Сяо Цин много се ядосали и повели водните войници да обсадят храма за да спасят Сю Сиен. Те използвали различни магии, предизвикали наводнение, като целият храм бил обкръжен с вода (от тук идва израза „Водата е потопила Златната планина Дзин шан”). Майсторът също използвал магии и понеже Бай няндзъ скоро трябвало да роди, то била надвита от майстора и с помощта на Сяо Цин избягали.

Когато те стигнали до Прекъснатия мост, се срещнали с избягалия от манастира Сю Сиен. След толкова много премеждия, те били пак на Прекъснатия мост. В гърдите им се смесвали различни чувства и те се прегърнали и заплакали. Бай няндзъ едва родила момченце и пак дошъл майстора. Той безсърдечно затиснал Бай няндзъ под пагодата Лейфън на брега на езерото и произнесъл заклинание, според което само ако изсъхне водата на езерото и пагодата падне, Бай няндзъ може да излезе на бял свят.

След много години, Сяо Цин се самоусъвършенствала още повече и се върнала на Западното езеро. Тя победила майстора, накарала водата на езерото да пресъхне, пагодата да падне и така освободила Бай няндзъ.

Тази трагична история на срещата и раздялата на Бай няндзъ и Сю Сиен на прекъснатия мост трогва посетителите на езерото и го прави още по-незабравимо.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: