Петте свещени планини

След като прародителката Нюуа създала хората, всичко било спокойно. Един ден, изведнъж, небето и земята се развълнували, в небето се отворила голяма пукнатина, а на земята започнали бедствия, огнени пламъци изригнали от земните недра и изгорили горите; в същото време, започнал голям потоп, който наводнил всичко до върховете на планините; навсякъде бродели зли духове и демони, жестоки зверове и чудовища и хората започнали да загиват в дълбоката вода и горещите пламъци.

Нюуа дочула виковете за помощ на хората. Тя първо избила всички духове, демони, чудовища и кръвожадни зверове, след това успокоила потопа и започнала великото дело за поправка на небето.

Нюуа събрала дървета и съчки от цялата земя и ги натрупала така, че да стигнат до пукнатината в небето. Материалът бил подбран по цвят като небето. Но понеже на земята нямало много такъв цвят камъни, тя донесла бели, жълти, червени и черни камъни и ги сложила върху дървата. Земният огън още не бил изгаснал съвсем, когато тя взела едно голямо дърво и с него запалила гигантската клада. Огънят озарил цялата вселена, а всички камъни се нажежили до червено. Бавно-бавно, те се претопили и като захарен сироп се излели в небесната пукнатина. След като огънят угаснал, небесната пукнатина била напълно запълнена.

Въпреки че разрушеното небе и земя били поправени от Нюуа, те не възвърнали първоначалния си облик. Небето на северозапад било леко накривено, затова слънцето и луната без да искат, все се спускали натам; на югоизток имало голяма пропаст, затова водата на всички потоци и реки се движела в тази посока и се стичала направо вътре, като скоро там се образувал океан.

На изток от Бохайско море имало толкова дълбока падина, че не и се виждало дъното; тя се казвала „Гуейсю”. Водата и от земята, и от морета се стичала тук, като равнището на водата вътре нито се увеличавало, нито намалявало, винаги било едно и също. Така тя никога не можела да застраши пак да наводни земята.

В „Гуейсю” имало пет свещени планини – „Дайю”, „Юандзяо”, „Фанху”, „Инджоу”, „Фънлай”. Всяка планина била висока 30 000 ли и се намирали на разстояние 70 000 ли една от друга. На върха на планините имало златни дворци, с резбовани колони, украсени с нефрит и скъпоценни камъни, в които живеели много божества.

В свещените планини всички птици и животни били чисто бели; там растели чудновати дървета, чиито плодове били скъпоценни камъни и перли с приказен вкус и ако простосмъртен ги вкусел, той никога не остарявал. Всички божества носели чисто бели дрехи, а на гърба им имало чифт крила. Обикновено те летели като птици над морето и под небето, обикаляли петте планини за да навестят роднините и приятелите си. Животът им бил щастлив и весел.

Но в това безгрижие, имало едно малко нещо, което ги тревожело. Тези пет свещени планини се носели свободно сред океана, отдолу не растели корени и като подухвал вятър, те плували без посока. Това донасяло на божествата неудобства. Затова те изпратили посланик до Небесния император да му се оплачат. Небесният император също се притеснявал тези планини да стигнат до края на света и божествата да изгубят дома си. Затова наредил на морския бог Ючян да изпрати 15 гигантски морски костенурки, които да сложат на гърба си планините. Всяка планина се поставила на гърба на една костенурка, а други две стояли отстрани да пазят. Трите костенурки си сменяли местата на 60 000 години веднъж. По този начин, планините се закотвили и всички божества и безсмъртни там заживели щастливо.

Но една година, един великан от царството на великаните „Лунбогуо” отишъл на Гуейсю да лови риба. Той бил голям като планина и с въдицата си вдигнал шест големи костенурки от морското дъно. Тези шест костенурки били именно от тези, които носели свещените планини. Но великанът, без да му мисли много, взел костенурките и си отишъл в къщи. Двете планини, които останали без костенурките си, „Дайю” и „Юандзяо” били отнесени от вятъра до Северния полюс и потънали в морето. Живеещите на тези планини божества и безсмъртни в паника си събрали покъщнината и така литнали безцелно във въздуха.

Когато Небесният император научил за това, той много се разгневил и смалил всички обитатели на „Лунбогуо” за да предотврати те пак да сторят някоя пакост. Останалите три свещени планини продължили да стоят здраво и до днес се намират в източния край на морето.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: