Планината Хуаншан

Жълтата планина или Хуаншан се намира в провинция Анхуей. Тази верига със седемдесет и седем скалисти върха, високи над 1000 м, мистично потънали в бяла мъгла, разкъсвана тук-там от чепати дървета, не спира да вълнува човешкото въображение от хилядолетия.

Хуаншан се намира в южен Китай и е известна в целия свят с красотата си, както и е едно от най-важните световни природни наследства. Преди тя се е наричала Черната планина заради лъскавите черни скали в нея, но през 747 г. я прекръстили Жълтата, в чест на легендарния китайски Жълт император Хуанди.

Според легендите, Жълтият император Хуанди е родоначалник на китайската нация. Той управлява над 100 години и си спечелва дълбоката обич на народа. По-късно, поради напредналата си възраст, той решава да преотстъпи престола на младия У. Хуанди бил много жизненолюбив човек и не искал да умре от старост, затова решил да потърси място, където няма остаряване. Той назовал двамата даоисти Жун Чъндзъ и Фу Циугун за свои учители и започнал да се учи от тях на начините за постигане на безсмъртие и вечна младост.

Даоизмът се заражда в Китай и в най-ранната си история се занимава с търсене на начини на постигане на безсмъртие. За тази цел трябвало да се иде в някоя свещена и красива планина. Затова, Хуанди заедно с двамата си учители тръгнали да търсят такова място.

Те прекосили много планини и реки, обходили цял Китай и най-накрая стигнали до Черната планина в южната част на страната. Пред тях се извисявали високи върхове, които пронизвали облаците. Облаците като мека коприна обвивали планинските върхове, долините били закътани и стръмни, сякаш човек се спускал до дъното на морето, и също били изпълнени с облаци. От пръв поглед, Хуанди усетил, че тази планина е най-идеалното място за тях.

Всеки ден, те събирали дърва и палели огън, събирали лекарства и варели смеси. Без да обръщат внимание дали валял сняг или духал вятър, те не спирали за миг. Според легендата, елексирът на безсмъртието трябвало да се приготви девет пъти и чак тогава се получавало истинския елексир. Те едно след друго варели лека и колкото повече пъти, толкова по-трудно ставало, но Хуанди бил твърдо решен да стигне до края. След 480 години, най-накрая се образувала бляскави топчета. Хуанди изпил едно и веднага усетил, че тялото му става леко като на лястовичката и може да се издигне и да лети из небето. Неговата коса и брада от бели се превърнали в черни, но бръчките от възрастта му си останали.

Точно в този момент, от една скала в планината изведнъж бликнал червен извор, над който се кълбяла пара и се издигал приятен аромат. Фу Циугун поканил Хуанди да се изкъпе в червената вода. Той се потопил там за седем дена и седем нощи и се сменила цялата му остаряла набръчкана кожа и той все едно се подменил. От него сякаш излизала червена светлина, към него се върнала младостта му. Хуанди вече се превърнал в безсмъртен и вече нямало да се тревожи, че може да остарее и умре. И понеже Хуанди именно в тази планина достигнал безсмъртието, тя била преименувана от Черна в Жълта.

Друга легенда е свързана с Осемте безсмъртни. Веднъж те си уговорили среща, на която обаче Хан Сяндзъ закъснял. Тогава Джан Гуолао изказал предположение, че вълшебните гледки на Хуаншан са го омаяли и той се е загубил. Отишъл в планината, намерил го и за да не се повтаря инцидентът, се самоизваял как сочи с показалец правия път. Така се появила скалната група „Безсмъртният сочи пътя”, която може да се види и днес.

Една от най-известните гледки в Хуаншан е „От вълшебната четка се раждат цветя”. В една дълбока долина има един изровен от времето каменен стълб, който е по-дебел в основанието си и изтънява нагоре като четка. Самият му горен край е съвсем тънък като космите на четката. Върху този камък расте един бор, който е разперил широко короната си, сякаш букет цветя е разцъфнал на върха на четката, от където идва името на гледката.

Според преданията, древнокитайският поет Ли Бай веднъж в съня си започнал да рецитира стихове и се понесъл с вятъра до върха на една планина на безсмъртни сред морето. Той се намерил обкръжен от море, от облаци и китна растителност Той се опиянил от прелестта на природната картина около него. Точно тогава, една гигантска четка изплувала от морето облаци, висока цели десет джана като нефритова колона. Ли Бай си помислил:”Ако аз мога да взема тази четка и да взема да пиша на голямата земя, като използвам тъмното море за мастилница и синьото небе за хартия и да нарисувам красивите гледки от света на хората, колко ще е хубаво това!”

Той се бил унесъл така в мечтите си и изведнъж чул приятна мелодична неземна музика, която се разнесла от върха на четката. След това, всред светлина разцъфтял букет ярко червени цветя. Четката започнала лека-полека да се приближава към него, носена от вятъра. Ли Бай можел да види ясно, как греещата четка идва все по-близо и по-близо към него и бързо протегнал ръка да я хване, но напипал само грубия камък на Каменната четка и от изненада се събудил. Оказало се, че това било само прекрасен сън.

След като се събудил, Ли Бай си спомнил всичко, което видял, но не можел да разбере, какво е било това място. Той решил да обходи навсякъде, но да открие това вълшебно място. По-късно, той стигнал и до Хуаншан и като видял Вълшебната четка, не можал да се сдържи и възкликнал:”Ето къде била тази огромна четка, която аз сънувах!”

Според преданието, след като Ли Бай съзрял Каменната четка, той започнал да твори едно след друго своите безсмъртни стихотворения, които даже не успявал да запише.

През 1990 г. ЮНЕСКО официално вписва Хуаншан в своя списък на световното природно наследство.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: