Дайчово хоро

Дайчо хайдутин – прочутият войвода от Севлиевско – бил заловен от турците и осъден на смърт. Питали го за последното му желание. Дайчо поискал музика да му свири хоро и той да играе до издъхване. Религиозният фанатизъм на турският бей повелил да се изпълни предсмъртното желание на обречения юнак. Музиката, изглежда, била българска. Засвирила кръшно, буйно, тропливо хоро. Разкършил Дайчо юнашка снага, опънал буйни рунтави мустаци, пригладил гъсти черни вежди, разтворил яки ръце, па затропал с буйни крака, раздвижил мускули и кости, заситнил, заклякал и завикал. Колкото повече Дайчо се разигравал, толкова повече музикантите се изморявали. Колкото по-чевръсти били хороводните му стъпки, толкова повече затихвали музикантските звуци. Наближавало мръкване, а Дайчо все играел, играел последното си предсмъртно хоро, предсмъртно и пред народа, но предсмъртно и пред Великата Родина. Така се родило Дайчовото хоро, което се играе по цяла България, без да се знае неговата юначна и безсмъртна история.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: