Пастирът и тъкачката

Пастирът бил беден, но весел момък, който се прехранвал само от една стара крава и едно рало. Всеки ден той работел на полето и като се върнел вкъщи, сам си перял и готвел. Така, в труд минавали дните му. Кой можел да предположи, че един ден всичко ще се промени?

Веднъж, пастирът се прибрал в къщи след работа и още като прекрачил прага, забелязал, че всичко е изметено и подредено, дрехите са изпрани, а на масата са наредени горещи, издаващи ароматен дим, ястия. Той много се удивил и се зачудил, как това е възможно? Да не би някое небесно същество да е слязло при него?

От този ден нататък, много дни подред това се случвало. Пастирът вече изнемогвал от нетърпение да разбере тайната. Един ден, той, както винаги, излязъл рано от къщи, но се скрил близо до дома си и скришом занаблюдавал.

Не след дълго, дошла красива девойка. Тя влязла в къщата на пастира и се заела с домакинската работа. Пастирът наистина не можал да се стърпи, изскочил от скривалището си и я попитал: „Девойко, защо ти идваш да ми помагаш в домакинството?” девойката се удивила, лицето и почервеняло и с тих глас отвърнала: „Аз съм Тъкачката, като видях как тежко живееш, реших да ти помогна.” Пастирът много се зарадвал и смело рекъл: „Ами ожени се за мен, ще се трудим и живеем заедно.” Тъкачката се съгласила. Така те станали семейство. Всеки ден пастирът ходел на полето да работи, а тъкачката в къщи тъчела и се грижела за дома. Двамата живеели много щастливо.

След няколко години, им се родили две деца – едно момченце и едно момиченце и всички прекарвали радостно дните си.

Един ден, небето изведнъж се покрило с черни облаци, задухал страшен вятър и двама небесни воини слезли до къщата на пастира. Те му известили, че тъкачката е внучка на Небесния император. Преди няколко години тя избягала от къщи и Небесният император я търсел навсякъде. Двамата воини я отвели насила.

Пастирът, държащ двете малки деца, гледал, как отвеждат жена му на небето и много се наскърбил. Той се заклел да се качи на небето да си върне жената и пак да се събере цялото семейство. Но как могат простосмъртните да се качат на небето?

Както си стоял и скърбял пастирът, изведнъж проговорила кравата му: „ Убий ме, вземи кожата ми и така ще можеш да се качиш до небесния дворец да потърсиш жена си.” Но както и да го уговаряла, пастирът не се съгласявал да убие животното, от което преживявал толкова години. Най-накрая, той все пак склонил и с голяма мъка и ронещ сълзи сторил, както кравата му казала.

Пастирът взел кожата, сложил децата в кошници на кобилица и литнал към небето. Но във величествения и строг небесен дворец никой не обърнал внимание на един беден простосмъртен. Небесният император забранил на тъкачката да се види с пастира.

След многократните молби на мъжа и децата, Небесният император им разрешил да се съберат цялото семейство за малко. Държаната под наблюдение тъкачка, като зърнала семейството си, не знаела, да се радва или плаче. Времето минало неусетно, Небесният император заповядал да я отведат. Натъженият пастир, заедно с двете деца, се затичали след тъкачката, няколко пъти се спъвали и падали, но пак ставали и когато почти я настигнали, злата Небесна императрица хвърлила златната игла от главата си и между тях се разлял широкия Млечен път. От тогава, пастирът и тъкачката стоят на двата бряга и гледат към далечния отсрещен бряг. Едва на 7-ия ден от 7-ия месец по лунния календар, те могат да се съберат заедно. Тогава идват неизброимо множество врани и правят мост над Млечния път за да могат да се съберат пастирът и тъкачката.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: