Легенда за Пангу

Според легендите, в много-много стари времена, небето и земята били едно цяло и цялата вселена била като едно яйце, в което всичко било хаос и тъмнина, без посоки. Но в това яйце се зародил един велик герой, който впоследствие разделил небето от земята. Пангу прекарал цели 18 000 години в яйцето и най-накрая се събудил от дълбокия си сън. Той отворил двете си очи, но видял само тъмнина, усетил голяма горещина и задуха. Той решил да се изправи, но черупката на яйцето държала така здраво тялото му, че даже не могъл да си протегне ръцете и краката. Пангу много се разярил и сграбчил големия чук, който се намирал вътре, ударил със сила и се чул само едно мощно оглушително звънтене и яйцето се разчупило. Лекото и ясно нещо от него веднага литнало навън и се превърнало в небе, а тежкото и мътно нещо паднало надолу и станало на земя.

След като разделил небето и земята, Пангу много се зарадвал, но понеже се страхувал, че те пак ще се съберат заедно, с глава подпрял небето, а с крака стъпил на земята и на ден се променял 9 пъти. Всеки ден той пораствал с един джан и съответно, небето и земята се раздалечавали с един джан. Така минали общо 18 000 години. Пангу вече се превърнал във великан, стъпил на земята и опиращ с глава в небето и тялото му било дълго 90 000 ли. След още неизвестно колко години, чак когато небето и земята се установили здраво на едно място и нямало възможност те да се съберат пак заедно, Пангу се успокоил. Но този велик герой вече бил на края на силите си, не можел да се вдигне повече и голямото му тяло паднало на земята.

Малко преди да умре, с цялото тяло на Пангу се извършило претворяване. Лявото му око се превърнало в яркото слънце, дясното му око – в сребърната луна. Последният му дъх станал на вятър и облаци, последният  му глас – на гръмотевици; косата и брадата му – на блещукащите звезди, главата и ръцете – на четирите посоки и високи планини, кръвта – на реки и езера, вените и сухожилията – на пътища, месото и мускулите – на плодородна земя, кожата и малките косъмчета – на треви и дървета, зъбите и костите – на злато, сребро, мед, желязо и на скъпоценни камъни, потта му – на дъжд и роса. От тогава светът съществува.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: