Легенди за „Света София“ и съдбата на Константинопол

Съществуват стотици предания за „Света София”, които се разказват от уста на уста векове наред. Част от тях са документирани, а други са забравени. За основания през 537 г. храм, който до завладяването на Константинопол е катедрала на Патриаршията и в продължение на 481 години е използван като Джамията на великото завоевание, а през 1934 г. е превърнат в музей, са публикувани томове книги.

Сградата на „Св. София” не се състои само от геометрия-в очите на хората храмът е просъществувал 1500 години не с колоните, а с легендите, които се разказват за него.

Най-ранните легенди са още от времето на издигането на храма. Смятало се е, че планът на храма не е измислен от архитект, а даден на император Юстиниан от ангели по време на сън. И когато възниквали спорове относно постройката, ангелите пак се явявали в съня му и казвали какво трябва да се направи. Строителите дълго време не могли да измислят плана на храма. Главният архитект предлагал на императора различни варианти, но той не харесал нито един от тях. И един ден се случило чудо.

На литургия императорът отишъл да вземе просфора, но едно парченце паднало на пода и пчела го отнесла. Недопустимо било просфората да остане при пчелите. И императорът заповядал всички да проверят кошерите си. Главният архитект също отворил своя кошер и видял, че пчелите са построили вътре от восък чудесен храм. Той бил направен много майсторски: отвън украсен с релефи, а вътре всичко било като в истинска църква. Вратите на храма били отворени и се виждало, че на восъчния престол лежи парченцето просфора. Архитектът поканил императора и на него така му харесал восъчният храм, че той заповядал да построят „Св. София” по този восъчен модел.

Впоследствие, когато „Св. София” била вече построена, възникнали и други легенди – като например за плачещата колона в долната част на храма вдясно от входа. Тя се нарича така, защото там има отвор, от който изтича влага. Ако поставиш там палеца си и завъртиш ръката си на 180 градуса, твоето желание ще се сбъдне. Смята се, че колоната има лечебна сила – ако имаш главоболие и допреш глава до нея, то изчезва.

Векове наред се разказват различни легенди, родени от две различни култури, религии и убеждения, свързани с Влажната колона. Както през византийско, така и през османско време са възникнали много легенди, свързани с влажността на въпросната колона. Според останалите от византийско време легенди, по време на строежа на храма „Св. София” Свети Георги е лекувал с докосване с ръце болестите на хората. След като храмът бил построен, светецът прехвърлил лечебните си сили на Влажната колона с намерението да помага на хората, идващи в „Св. София”. След този ден всички болни хора, които докосвали колоната, оздравявали. Според Евлия Челеби, който е поместил в книгата си „Пътепис” разказваната през османско време легенда, има предание, че в основата на Влажната колона е скрито съкровище. Друго предание гласи, че направеният със слюнката на достопочтения Пратеник разтвор е приготвен под колоната и затова още продължава да се изпотява под влиянието на тази влага.

Друга легенда разказва, че когато се родил Пророкът Мухаммед, куполът на „Св. София” рухнал. Направени са много опити за ремонтирането му, но всички те завършили с неуспех. Достопочтеният ал-Хидр се появил на свещениците в образа на възрастен шейх и им рекъл: „Ако искате да ремонтирате купола, вземете от слюнката на Пророка Мухаммед и я разбъркайте с вода от Земзем и с вар.” Свещениците разбрали, че тази личност е ал-Хидр. Веднага тръгнали на път. Свещениците отишли при Ебу Талиб в Мека и заявили желанието си. Пророкът Мухаммед приел молбата на свещениците. Те смесили слюнката с вода от кладенеца Земзем и приготвили разтвор, с който ремонтирали купола.

В друга легенда се разправя за Кървящата икона на Иисус. В храма „Св. София” имало икона, на която бил изобразен Иисус. Веднъж някакъв юдей посегнал на иконата, като я направил на решето с ножа си, защото противоречала на вярата му. Но в един момент видял, че от иконата капе кръв, което силно го уплашило, изхвърлил иконата в един кладенец и избягал. Но по дрехата му останали следи от кръв. Някакъв християнин минавал оттам и се усъмнил от поведението му. След като бил разпитан, юдеинът признал вината си и показал кладенеца, в който бил хвърлил иконата. Според преданието извадената от кладенеца икона още била със забития в нея нож и кръвта продължавала да капе.

Известна е легендата и за следите от ръцете на великаните. Според нея „Св. София” е построена с колоните и мрамора, който великаните извадили и докарали от приказната планина Каф. По време на строежа, пренасяйки мрамор, един от великаните го ударил с ръка, за да остави следа в свещения храм. След удара върху мрамора останал отпечатък от ръката му. С този отпечатък са свързани още две легенди – една гръцка и една турска.

Според гръцката легенда, по време на последната литургия над богомолците се появила Богородица, простряла Своя покров над християните и докоснала една от стените с ръката Си.

Турците смятат, че това е отпечатък на ръката на султана Мехмед ІІ, който превзема Константинопол. По време на обсадата в „Св. София” се е служела литургия. Накрая турците се втурнали в храма и изклали всички молещи се. Ето защо султанът влязъл вътре по труповете, тоест на определена височина. Конят му се изплашил от толкова много трупове и се изправил на задните си крака. Мехмед, за да не падне, опрял ръка до стената. Ръката му била окървавена и останал този отпечатък. Казва се също, че не всички са били изклани от турците. Свещеникът, който служил тогава литургия, не успял да я довърши и заедно с Чашата влязъл в стената на храма. Казва се, че ако допреш до нея ухото си, можеш по всяко време на денонощието да чуеш шум, напомнящ шепот – това е свещеникът, който продължава да чете молитви. И той ще ги чете дотогава, докато Константинопол не се върне обратно при християните. Тогава той ще излезе от стената и ще довърши литургията.

Съществува и легенда за построяването на храма от Ал-Хидр и духовните строители на „Св. София”. При строежа, когато били изкопани основите, от Ахъркапъ започнало да извира вода. Въз основа на това бил запален огън, за да се разтопи олово, което било налято в основите. Оловото престояло 7 години в основите на храма. Със строежа бил ангажиран ал-Хидр, затова архитект на име Агнадос започнал да строи с 40 хиляди работници и 3 хиляди майстори. Строежът на храма „Св. София” бил завършен за краткото време от 5 години. В условията на онова време това било невъзможно. Но невъзможното станало възможно. Защото както при построяването на Соломоновия храм, така и в строежа на „Св. София” заедно с хилядите на брой архитекти, майстори и работници работили и духовни строители и джинове. Според преданията при строежа на „Св. София” един ангел стоял на пост до приключването му, за да не падне някой и да не се нарани.

Има и Легенда за името на „Св. София”. Веднъж император Юстиниан се намирал на строителната площадка и се чудел как да нарече храма. В това време край него минавал човек, който, гледайки строежа, рекъл: „Света София”. Императорът го чул и така било дадено името на храма.

Разказва се и легендата за вратата, изработена от дъските
на кораба на Ной. След потопа корабът на пророка Ной останал на върха на планината Джуди. По времето на един от основателите на Константинопол цар Везендон при строежа на храма неговата дъщеря Света София получила знак от ал-Хидр, след което тя накарала да докарат дъски от кораба на Ной, с които била направена средната врата на „Св. София”. Според някои сведения върху вратата е имало следи от гвоздеите на кораба.

Разказват се и истории за костите в купола на „Св. София”. Когато дошъл ред да се построи куполът на храма, тогавашните монаси рекли на владетеля: „Ако искаш този купол да издържи на земетресенията и да остане невредим до завършека на света, трябва да сложиш между тухлите костите на предишните пророци.” Владетелят спазил препоръката на монасите и заповядал да намерят в арабските страни костите на миналите пророци, за да ги сложат в купола.

За престола на „Св. София” също има много легенди. Казват, че когато турците наближавали града, гърците го изнесли, за да го откарат в балканска Гърция. Но по пътя корабът потънал. И въпреки че на това място в морето винаги е имало бури, сега там е спокойно. Казват също, че когато Константинопол се върне обратно при гърците, престолът ще бъде изваден от морското дъно и ще се върне в „Св. София”.

Друго предание, което често се разказва, е това за „недопържената риба”. В някои варианти императорът, в други някакъв монах или старец, пържил на тиган риба в деня на падането на Константинопол. Когато му казали, че градът е паднал, той не повярвал и казал: „По-скоро рибата ще оживее и скочи от тигана, отколкото градът да падне”. И рибата оживяла, скочила от тигана и отплувала в морето. Оттогава в морето плуват три риби, изпържени само от една страна. И когато Контантинопол се върне при християните, те ще скочат обратно на тигана и ще ги се изпържат докрай, и всичко ще се върне на мястото си.

Едни от най-известните константинополски легенди са тези за съдбата на последния византийски император Константин ІХ. Никой не знае точно какво се е случило с императора. Самият султан обещал голямо възнаграждение на онзи, който му донесе главата на Константин. Турците измили от кръвта много глави и трупове, но императорът не бил намерен. Според една версия той бил видян убит пред портите на Константинопол, според друга главата му била намерена и занесена при султана, който я набучил на кол и я изпратил в дворовете на другите мюсюлмански владетели, за да се похвали с победата. Казват още, че тялото на императора била разпознато по чорапите, на които имало бродирани златни кръстове. В същото време се знае, че приближените на императора не са видяли нито тялото, нито главата му. Затова възниква въпросът, дали наистина са го занесли при султана или пък са го погребали някъде.

Според една друга легенда император Константин е бил погребан в бившия храм „Св. Теодора”, днес Гюл джамия. В превод от турски „Гюл джамия” значи „Джамията на розите”. През май 1453 г. в навечерието на падането на Константинопол на празника на Св. Теодора императорът заповядал да украсят храма с рози и заедно с патриарха се молел там цяла вечер. Според легендата, когато турците превзели града, храмът останал украсен с множество рози. Красотата на храма толкова впечатлила султана, че той го нарекъл Гюл джамия.

Легендата за мраморния цар е най-известната за съдбата на последния византийски император. Според нея, когато турският войник вече прострял ръката си, за да отсече главата на Константин ІХ, се появили ангели и отнесли императора в неизвестна посока. Християните вярват, че те са го занесли при Златните порти, тържествения вход на Константинопол, и са го укрили там в подземна пещера. Императорът заспал и се превърнал в мрамор. Мраморният цар ще спи дотогава, докато Константинопол не се освободи от турското владичество. Тогава той ще се събуди, ангелите ще му дадат меч, той ще се изправи и и ще гони вражеските войски до Червената ябълка. Червената ябълка всъщност е митологичен топоним. Според една версия в турския език е имало дума, която може да се преведе като „червено ябълково дърво” и нейното значение е било „голям град”. Може да се предположи, че „червената ябълка“ е метафора, означаваща или далечния град, от който са дошли турците, или изобщо краят на света.

А как турците са се отнасяли към всички тези легенди?

Легендата за мраморния цар те възприели буквално и започнали да търсят пещерата, но не могли да я намерят. Тъй като според легендата императорът щял да встъпи с триумф в Константинопол през Царските порти, те ги зазидали, като оставили в началото само една малка вратичка. След това зазидали и нея. Отпред построили крепост със седем кули, където се разположил градският затвор. Това била най-укрепената постройка в Истанбул. Впоследствие там се е пазела градската хазна. Така че през Златните порти вече е невъзможно да се мине. Нещо повече – наоколо турците насадили зеленчукови градини, за да няма там никакъв път. По такъв начин те решили да се защитят от мраморния цар.

Има една известна легенда, според която след завоюването на Константинопол султан Мехмед ІІ се оженил за вдовицата на Константин ІХ, а тя била бременна в шестия месец. Султанът заминал на война, а императрицата родила син, кръстила го и го нарекла Панагис. Въпреки че майката възпитавала сина си в гръцката вяра и му дала гръцко образование, той намразил гърците и започнал да тачи Корана повече от Евангелието. По-късно, когато пораснал, започнал да посещава само джамията и цялата си злоба насочил срещу християните. Според легендата по кръв турските султани са потомците на византийските владетели.

В много легенди присъства мисълта, че един ден Константинопол ще се върне при гърците. Дори и в траурните песни за завоювания Констнтинопол, които могат да се чуят във всяко кътче на Гърция, винаги присъства мисълта за това, че Градът отново ще стане гръцки. Така че легендите са живи и днес. Изобщо има един особен пласт на преданията за връщането на Константинопол. Например разказват, че веднъж над „Св. София” се появил сияен кръст, който турците не могли да познаят. Това било знамение, че „Св. София” отново ще стане гръцка. Още преди падането на Константинопол, по времето на упадъка във Византия, се появили предания, че за възраждането на отминалото величие и свободата на гърците ще помогне русокос народ, който ще се спусне от север, ще мине през Балкана и ще изгони враговете им. А преди това ще има война, в която ще участват шест балкански народи.

Особено популярно е пророчеството, приписвано на император Лъв Мъдри, за което се твърди, че е било начертано на гроба на Константин Велики: „Много народи ще се съберат, ще въвлекат Исмаил във война по море и суша и ще го победят. Потомците му ще не ще царуват дълго. Родът на русокосите заедно с предишните притежатели ще победи Исмаил и ще овладее седмохълмния”. Друго известно пророчество е това на Методий Патарски, където пряко се споменава „великият княз Московски”. Тези пророчества били известни на руските царе и когато те започвали поредната война с Турция, тези легенди оживявали в хорската памет. Още повече, че жената на руския цар Иван ІІІ, София Палеолог, е била племеница на последния византийски император Константин ІХ, което подхранвало стремежа на руските царе да си върнат византийското наследство.

Паисий Светогорец също предричал, че руснаците скоро ще дойдат от север и ще освободят Константинопол. Това е едно от най-известните му пророчества.
 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: