Свети Хуберт

Всяка година на 3 ноември християнският Запад тържествено празнува деня на Свети Хуберт. Този толкова популярен празник има любопитна история, а личността на самия Свети Хуберт е станала неделима част от лова.

Хуберт, който е роден във Франция около 665 г., е бил първороден син на херцог Бертран Аквитански. Той живеел безгрижно както подобава на аристократ от такъв ранг, но най-много от всичко обичал лова. Веднъж на Страстни петък вместо да отиде на черква, Хуберт се отправил на кон да половува в гората. Кучетата бързо подгонили огромен елен. Когато юношата се приближил към него за да убие нещастното животно, между еленските рога проблеснал блестящ кръст и невидим глас поискал Хуберт да престане да преследва елена и да се посвети на зараждащото се христианство. Хуберт слезнал от коня, коленичил и обещал да постъпи така, както му било наредено свише. Същият глас съобщил, че от този момент нататък животът на Хуберт ще бъде направляван от епископа на Маастрихт Ламбер.

Хуберт с много страст започнал да проповядва учението на Христа в просторните арденски гори на Белгия, стигащи чак до Рейн. Той се молел за ловците и помагал на тези, които  страдали от бяс след ухапване от кучета. Самият Хуберт не само бил защитен от тази болест, но и имал способността да лекува заболелите. Той притежавал и златен ключ на Св. Петър, който имал чудодейните свойства на амулет и който Хуберт допирал до тялото на заразените от бяс. Мълвата за вълшебните умения на лечителя Хуберт се разпространили с бързината на мълния и в неговата обител в Арденския лес започнали да се стичат стотици хора. С това, обаче, той предизвикал и завистта на епископ Ламбер.
През 705 г. Ламбер наказал Хуберт да извърши поклонение в Рим, но самият епископ бил убит в отсъствието на лечителя. По-късно в гр. Лиеж на мястото, където загинал Ламбер, Хуберт построил катедралата Свети Петър, а папата го ръкоположил за епископ на града.
17 години след смъртта на Хуберт през 744 г. той е обявен за светец и става покровител на ловците. Отначало го погребали в Лютих, а почти 100 години по-късно през 825 г. прахът му е пренесен в манастир в Арденските планини, известен днес като aбатството Свети Хуберт, намиращо се, както се предполага, в близост до мястото на срещата на Хуберт с кръстноносния елен. Абатството е прекрасен представител на истинската готическа архитектура и има много красиви каменни фризове, на които, рабира се, е изобразен и въпросният елен.

И така от VIII век насам (вече 13 века!) всяка година на 3 ноември цяла Франция, Белгия и Люксембург отбелязват деня на Св. Хуберт. Но не винаги този ден е бил свързан с лова. През 1444 г. крал Джордж V учредява Ордена на Свети Хуберт в чест на победата, която спечелил на този ден. Първоначално орденът не е бил свързан с лова и едва след 300 години ловните тържества заменили всички други начин на отбелязването на деня на Свети Хуберт. За първи път това е станали на 3.11.1744 г.

Ловният сезон, който се открива на тази дата, започва с меса в чест на светеца, по време на която под звуците на ловни рогове се благославят ловците, четат се молитви за тяхната безопасност и слука, както и за здравето на животните (преди всичко на кучетата), соколите и т.н. Също така се освещава хляб, който на специални подноси се внася от двама конници в парадни ловни униформи. Тази церемония носи на кучетата избавление от беса, а вярващите ловци се угощават с осветения хляб. В деня на Свети Хуберт в някои части на Европа се забранява лова на елени и дори не е учебен ден!

Център на поклонението на Свети Хуберт и днес е едноименния град в Белгия, където хиляди хора се събират на 3 ноември. За много европейски ловци посещението на тези места в деня на светеца може да се сравни само с посещението на свещенните за различните религии места: Йерусалим, Мекка, къпането в р. Ганг.

През XIX век удивителните церемонии в чест на Свети Хуберт започнали активно да се пропагандират, започнали да се появяват предмети, които той е притежавал, създала се и голяма иконография на светеца. А още преди това с името на Свети Хубер започнали да кръщават различни архитектурни съоръжения (например ловният замък на Луи ХV в Рамбуйе), породи кучета и т.н. В Музея на лова във френския град Санлис се съхранява пръстенът на Свети Хуберт, направен от позлатено сребро, скъпоценни камъни и украсен със зъб от куче или вълк. Говорело се, че пръстенът облекчава страданията на болните от бяс.

Денят на Свети Хуберт се празнува и в Канада – например на нос Свeти Игнатий в Квебек. По време на тържествената служба в местната черква се събират ловците в ловните си дрехи и с оръжия, за да получат благословия заедно кучетата си. Процесията влиза и излиза от храма под арка, образувана от вдигнатите нагоре оръжия на ловци в камуфлажни дрехи.

Съвременният ловец – любител ловува съвсем не за да си набавя храна. За него ловът е ритуал, който пречиства душата му. Както и повод за среща с приятели и благородна надпревара. Това е и причината едно от най-популярните състезания за ловци с кучета, в което е позволен отстрел на дивеча, да носи името на Свети Хуберт.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: