Златната стрела

Живял на земята приказен богатир, със  сила нечувана, със смелост невиждана. Той имал удивително оръжие – вълшебна  златна стрела. Но не с това стрелата била известна, че била от чисто злато  изкована, със скъпоценни камъни украсена, а с това, че притежавала чудесно  свойство. Достатъчно било богатирът да вземе своя лък, да опъне тетивата – и  летяла стрелата до края на света с такава бързина, че човешкото око не можело  да я проследи. И там, където тя падала, възпламенявал се въздухът, закипявала  водата, разтрепервала се земята, загивало всичко живо. Страшно било това оръжие,  ни с перо да го опишеш, ни в приказка да го разкажеш.

За щастие то се  намирало в надеждни ръце. Богатирът бил честен човек, справедлив и огнената  стрела без необходимост не използвал. Други държави той не нападал, и неговата  родина враговете не нападали – страхували се. Страхували се, но в същото време  мечтаели да притежават това смъртоносно оръжие, за да покоряват чуждите земи. Но  не било възможно! Зорко пазел богатирът вълшебната стрела, скрил я дълбоко под  земята.

Много много години живял богатирът и много години пазил чудодейната стрела.  Но ето дошло време да се раздели с живота.  Замислил се богатирът: На кого да  предаде стрелата? На синовете си наследници? Не трябва. Макар че те са войни  честни и смели, те са още млади. Няма да могат да удържат на съблазанта да  изпробват силата на оръжието – и ще избухне тогава братоубийствена война. На кого още? Има ли на земята човек, достатъчно силен и благоразумен, на  когото може да се довери стрелата, без да се опасява, че той ще я използва за  зло на хората? Няма такъв човек, не се е родил още! Не бива да се оставя на  земята огнената стрела, защото злите, алчните хора, притежавайки такова страшно  оръжие, могат да подпалят всеки свят и да го разрушат до основи. И решил  богатирът да скрие вълшебната стрела така, че никой да не може да я намери през  хилядолетията. И едва тогава, когато хората, най-накрая, престанат да воюват,  когато се научат да ценята и пазят мира – тогава те ще намерят стрелата, за да  използват нейната чудодейна сила за мирен труд.

Извикал богатирът своите синове и им казал:

– Деца мои, аз съм стар и тежко болен. Не ми остава да живея много. Чуйте  моята последна повеля: отворете подземието ето с тези ключове, вземете златната  стрела, за страшната сила, на която вие сте слушали, и я хвърлете в средата на  Черното море, в най-дълбокото.

Тръгнали синовете да изпълняват желанието на умиращия си баща, взели  вълшебната стрела и още същата нощ се отправили на път. Дълго ли вървели те,  кратко ли, и ето че пред тях се показали сини планини. Със своите високи върхове  те подпирали синьото, прозрачно, като че ли от кристал небе. Изкачили се братятя  на планините и пред погледа им се открила величествена картина: далече-далече  долу се простирало огромно безбрежно море. Обвито в утринна розова завеса, то  още спяло. В неговите тихи води се отразявал червения кръг на изгряващото  слънце. Това било Черно море. И изведнъж братята разбрали, че им е жал да се  разделят с драгоценната стрела, и честолюбиви мечти ги завладяли.

– Послушай, братко, – внимателно казал по-малкият, – защо да хвърляме такова  богатство в морето? Нали то е наше наследство…

– Да, – съгласил се  по-големият, – вълшебната стрела по право трябва да принадлежи на нас, и е  глупаво просто така да се откажем от нея…

– А ако ние притежаваме огнената  стрела, – продължил по-малкият брат, – ние ще превземем тази красива страна, ще  построим на върха на планината замък, ще си вземем за жени най-прекрасните от  прекрасните…

– Да, но защо само една страна! – възкликнал по-големият брат.  – Ние ще можем да превземем всички страни, които знаем и които още не знаем. Ние  можем да имаме много жени, на нас безпропотно ще ни се подчиняват всички. Ние ще  станем владетели на света…

И се договорили братята, че ще скрият стрелата в  планината, а на баща си, ако още не умрял, докато се върнат, ще му кажат, че са  изпълнили волята му. Както се договорили, така и направили. Оставили чудодейната  стрела в една пещера, затворили входа с огромен камък и се върнали по обратния  път.

Колко голямо било тяхното удивление, когато, връщайки се в къщи, те  узнали, че баща им по някакъв начин е разкрил техния замисъл. С негодувание се  нахвърлил старецът на своите синове, като ги обвинил в родителско  непослушание.

– Аз няма да умра дотогава, – казал той, – докато чудодейната  стрела не попадне на дъното на Черното море.

Тогава синовете, като се убедили, че е невъзможно да запазят за себе си  вълшебното оръжие, отново се отправили към бреговете на далечното море и с тъга  изпълнили желанието на баща си. Огнената стрела паднала в морската бездна.  Потъмняло от гняв морето, закипяли, развълнували се неговите тихи води.

И  оттогава не може да се успокои Черно море. Отново и отново се бунтува то,  клокочи, повдига огромни вълни, опитва се да изхвърли от недрата си  смъртоносното оръжие.

Advertisements

2 Коментари (+add yours?)

  1. Archery club Arrow
    Окт 22, 2012 @ 19:10:06

    Чудесна приказка

    Отговор

  2. Соланж
    Окт 22, 2012 @ 23:59:32

    Благодаря!!!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: