Роксолана и Сюлейман Великолепни

Александра или Анастася (Настя) Лисовска се родила през 1506 г. в семейството на свещеник от Рогатин, малко градче (по онова време Полша), днешна Украйна. През 1522 г. девойката била заловена при едно от поредните нашествия на кримските татари. Според легендата това станало в навечерието на сватбата й. Отначало пленницата попаднала в Крим, но запленени от чара й татарите решили да я продадат в Истанбул. Тя имала късмет – попаднала в графата „скъпи вещи”. Причината се криела не само в чара й, но и във факта, че се смеела от сърце, а търговците не били виждали подобно нещо. Затова дъщерята на свещеника пристигнала в султанския харем с името Хурем (Веселата, Смеещата се). Тежките врати на харема хлопнали зад гърба й, когато била на 15 години (според някои източници, била на 19). И никой повече не чул истинското й име – Анастасия. По-късно тя станала султанша Хасеки, известна в Европа повече като Роксолана.

Съществуват много легенди за това, как Роксолана попаднала в полезрението на султан Сюлейман Великолепни. Една от тях разказва, че в деня, в който му представяли много по-хубави и по-скъпи от нея робини, една дребна фигурка изскочила напред, блъснала се в танцуващите одалиски и кръшно се разсмяла, а след това запяла странна песен. Харемът си имал своите строги правила и подобно поведение било нечувано. Затова евнусите чакали знак от султана – дали да приготвят скъпи дрехи за девойката или въже, с което да я удушат. Султанът обаче бил заинтригуван и удивен от необичайното поведение и още същата вечер Роксолана получила подарък-знак, че господарят ще я очаква в спалнята си. Последвали още покани и вечер след вечер султанът прекарвал в компанията й.

В началото тя не била претенциозна жена, подчинявала му се, изпълнявала желанията му. Пожелала само едно-да използва библиотеката на двореца. Сюлейман бил изненадан, но й разрешил. И един ден, когато се върнал от дълъг поход, с изненада установил, че прелестната девойка вече говорела няколко езика. Благодарение на своите познания и на любовта на султана, Роксолана ставала все по-известна. Започнали да говорят, че задържа вниманието на господаря с нечисти сили и магии, но тя не се притеснявала от завистта и лошите думи. Учила се от всичко, което дворецът й давал, вземала всичко, което животът й поднасял. Историците свидетелстват, че малката славянка наистина свободно говорела турски, арабски и персийски език, танцувала съвършено и декламирала стихове. Дори приела и исляма като вяра, така че никой не можел да я упрекне, че не играе по правилата на новата си родина. А султанът наистина бил заслепен и безумно влюбен. Не забелязвал никой друг, освен нея, Роксолана. И никой не предполагал, че робинята ще стане негова законна съпруга.

Постоянните интриги в двора на Сюлейман превърнали Роксолана в истински психолог. Тя изучавала хората и поведението им, винаги знаела какво да каже, как да реагира. Султанът открил в нейно лице един умен и добър съветник, затова често се допитвал до нея за държавните дела. А тя винаги била нащрек, защото в империята имало един основен закон на оцеляването: „Или ти унищожаваш, или унищожават теб!” Отношенията на Сюлейман и Роксолана минали през различни фази, но стигнали до своя логичен завършек – той я направил своя законна съпруга. Сватбата се състояла през 1530 г., а султанът бил невероятно щастлив. Двамата можели с часове да говорят за любов, държавни дела, изкуство. Често общували със стихове. Като истинска дама, Роксолана знаела кога трябва да замълчи, кога да възкликне и кога да се засмее. Появявала се пред султана и гостите му с открито лице, но въпреки волностите й я уважавали като образцова правоверна мюсюлманка. А тя не мислела само за себе си. По нейно време харемът се превърнал в център за красота и просветителство. Построила за еничарите нови казарми-дворци, дарила ги с нови привилегии. И докато Сюлейман воювал в далечни земи, султаншата реставрирала и обновила двореца Топкапъ, построила нови минарета.

Роксолана станала майка и дарила съпруга си с пет прекрасни деца – четири синове и една дъщеря. И тук срещнала голям проблем – наследник на престола бил синът на султана от първата му съпруга – Гулбехер. А Роксолана била наясно, че колкото и да я обича Сюлейман, положението й става нестабилно, ако първородният й син не наследи престола. И започнала да крои коварни планове. Първата й жертва станал везир Ибрахим, обвинен в прекалени симпатии към Франция и удушен по заповед на султана. Мястото му било заето от Рустем паша, който симпатизирал на Роксолана и получил като награда 12-годишната й дъщеря. Но това не го спасило. В един момент той се опитал да използва съпругата си и да действа срещу тъща си – бил уличен в предателство и убит за това. С много последователност и усърдие Роксолана успяла да убеди Сюлейман, че собственият му син от първата му жена – Мустафа, готви заговор срещу него. Султанът страдал, но наредил да го убият заедно с братята му и наследниците им. От болка и мъка майка му Гулбехер също починала. Но и това не било достатъчно сигурно за Роксолана и тя наредила да бъдат издирени и убити всички синове на Сюлейман, родени от наложниците му.

За 40 години брак Роксолана постигнала невъзможното-била провъзгласена за първа жена на султана, а синът й Селим станал наследник на престола, след като се погрижила да убият другия й син – Баязид. Целите и мечтите й били осъществени. Оставащите й години живот преминали спокойно. Роксолана починала на 18 април 1558 г. (според други източници – 1561 или 1563). След найната смърт Сюлейман провел активна дейност в нейна чест, в цялата империя били построени много сгради, посветени на нея. Разказват, че Сюлейман не повикал в покоито си нито една жена след смъртта на неговата любима съпруга. Наложниците му били обидени и разочаровани, но Сюлейман не пожелал да види нито една от тях в своята постеля.

Султанът умрял в нощта на 5 срещу 6 септември 1566 г. по време на военен поход. Тялото на падишаха (без сърцето му и вътрешностите му) закарали в Истанбул и погребали редом с това на Роксолана. Това било неговото желание – да бъде погребан в общ мавзолей с любимата жена. Може би двамата са се събрали отново в един по-хубав свят, казват романтиците. Дали това място е рая, трудно е да се каже, предвид жертвите, които амбициозната дама оставила по пътя си към върховете на властта, но все пак историята завинаги ще съхрани тяхната любов – на една робиня и на един властелин. На мъж и жена, открили общото помежду си, въпреки различията, които животът им бил дал по рождение.

Advertisements

2 Коментари (+add yours?)

  1. Веселин Атанасов
    Дек 30, 2013 @ 22:59:33

    Доста неверни неща има написани-името на първата съпруга (Гулбехер ,а то е Махидевран),казва се че е починала при убийството на Мустафа а тя надживява и Хюрем и Сюлейман…!

    Отговор

    • Соланж
      Ян 02, 2014 @ 14:59:34

      За това, че е надживяла Сюлейман и Хюрем е вярно – в статията е написано неточно. Но Гулбехер всъщност е прякор на Махидевран, даден й от самия султан Сюлейман. Вдействителност тя се мести се в Бурса, където е погребан Мустафа, но живее в бедност, тъй като почти няма собствени приходи. В последните години от живота си, обаче, получава пенсия от Селим II. Умира през 1581 г., надживявайки сина си, мъжа си, най-голямата си съперница, както и техния син султан Селим II.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: