Легенди и вярвания за мечката

Образите на мечката в нашия фолклор са много различни. В представите на народа ни тя има силата да лекува, да предпазва от болести и да дарява плодородие. Едновременно с това е символ на голяма физическа мощ. Страхът от нападенията на дивите животни е формирал редица ритуални практики, за които вярвали, че осигуряват закрила и сигурност.

На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети апостол Андрей Първозвани. В народния календар празникът се нарича Андреевден, Едрю, Едреевден и др. А мечката неизменно присъства в ритуалите и наричанията, защото се счита, че светецът е неин повелител. Затова Андреевден се нарича още Мечкинден.

Мечката излиза от зимното си леговище на Благовещение (25 март) и първо се окъпва в реката. Вярва се, че след това водата се е „отвърнала” – т. е. температурата й вече е добра за хората. Освен това е лековита, защото докосването на мечата козина носи здраве. По същата причина се извършва ритуално къпане на летния Андреевден (4 юли) в няколко селища на Северна България. Вярва се, че в деня на своя повелител мечката непременно ще влезе във водата.

За това как светецът победил силното животно, се разказват различни легенди. Едната история описва Андрей като монах, който живеел в пещера, близо до манастир в планината. В малкото стопанство на манастира имало и няколко кошера. Мечката все успявала да издебне монасите и да открадне меда. Накрая Андрей я хванал, обуздал я и я яхнал като кон. Според друга легенда свети Андрей имал малка нивица. Имал и волове, но мечката изяла единия от тях. Ядосал се мъжът, борил се яростно със звяра и накрая успял. Кръвожадното животно трябвало да застане на мястото на изядения вол и да изоре нивата. Според учените, дълбокият смисъл в тези сюжети е отвоюването, облагородяването на част от дивия свят. Това, че светецът изпълнява функцията на орач, прави самото действие магическо и дълбоко символично. Само човек, който притежава неземни сили, може да победи неусвоената природа. И да я използва в създаването на културно пространство, даващо добри плодове.

Някога в България имало хора, които водели по селата дресирани мечки. Хората плащали на мечкарите с пари и храна, за да обиколят дома им – според народното вярване това носи щастие и плодородие. Съществувал и друг обичай, който се изпълнявал за здраве. Болните или наскоро оздравелите от тежка болест лягали на земята и оставяли мечката спокойно да стъпва върху тях.

Друга разпространена легендата разказва, че Свети Андрей единствен от апостолите нямал празник. Нямал и кон, но възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ, като видял какво силно животно е победил, рекъл: „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.” Затова на 30 ноември хората поднасяли ритуално варена царевица – любима храна на мечката според народа ни. Заедно с царевицата се варят и други зърнени храни – леща, боб, нахут, лимец. Сутринта семейството заставало до огнището и всеки взимал по малко зърна, хвърлял ги нагоре и произнасял: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.” От варените зърна после давали на всички от фамилията, слагали по малко в храната на животните. Смята се, че от Андреевден нататък денят започва да нараства с едно просено зърно.

По нашето южно Черноморие почитат Свети Андрей наравно със Свети Никола, защото вярват, че и двамата са повелители на бурите и силните ветрове. А в Петричко разказват, че Андрей е баща на Никола. Мечка и мечкар са сред персонажите в кукерските игри, както и в карнавалните представления в Западна България. В този край на страната ни се изпълнява интересен предсватбен ритуал – годеницата се преоблича като мечка и се захваща на обредно хоро заедно с другите девойки. Без думи, само с мимики и жестове, тя пресъздава легендата за девойка, преследвана от потеря. За да я спаси, Господ й спуска кожа и я превръща в мечка.

На Андреевден се разказват още много приказки и легенди, посветени на мечката. Ето една от тях. Някога, много, много отдавна, в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил повторно за жена, която също имала момиче. Мащехата карала завареничето да върши цялата къщна работа, тормозела го с груби думи и с постоянното си недоволство. Веднъж, посред зима, дала на девойката черна вълна и заръчала да я пере, дорде стане бяла. Детето отишло на реката, започнало да пере, измръзнало, но така и не избелило вълната. Заплакало горко, защото не смеело да се прибере вкъщи. Внезапно пред него се появил белобрад старец, който попитал защо плаче. Като разбрал каква е работата, казал: „Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой.” После изчезнал. Детето дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха отворила, застинала от изумление – пред нея стояло златно момиче, което сияело като слънце. Решила да изпрати и своето дете, та и него да позлатят. Мързеливото момиче стигнало реката, хвърлило къделята и седнало на брега. Но никой не идвал. Измръзнало и заплакало, а щом заплакало, се появил старецът.

–   Защо плачеш?– попитал той.

–   Тебе чакам, да ме направиш златна, че да си вървя.

–   Хубаво! Наметни си вълната и си отивай в къщи.

Момиченцето грабнало вълната и тръгнало. Майка му го чакала до вратата. Щом чула стъпките му, бързо отворила. Но още по-бързо я затворила, защото пред нея стояла голяма черна мечка. Така злата мащеха и невъзпитаното й дете били наказани. Оттогава в деня на Свети Андрей разказват тази приказка.

 

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE17112011.aspx

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: