Хоу Дзи

Древната китайска цивилизация е земеделска, затова в китайската митология има много предания, свързани със земеделието.

В зората на човешкото общество, хората са се препитавали с лов, риболов и събиране на диви плодове. Техният живот бил много тежък и понякога даже нямали  какво да ядат. Имало една млада девойка, която се казвала Цян Юан, която живеела в Йоутай.

Един ден  Цян Юан отишла да си играе навън и когато се връщала вкъщи, изведнъж забелязала, че в едно мочурище имало огромен отпечатък от крак. Тя много се удивила, сторило й се забавно и сложила своя крак в огромната стъпка. Най-неочаквано, като стъпила в палеца на отпечатъка, тя почувствала, че нещо става с нея. Скоро като се върнала в къщи, тя разбрала, че е бременна. Времето бързо се изтърколило и тя родила едно момченце. Понеже детето нямало баща, всички го смятали за носещо лош късмет и го взели насила от Цян Юан. Те го хвърлили в полето, като мислели, че то ще умре от глад. Но животните, които минавали от там, се грижели за бебето, като някои даже го кърмели. Хората, като видели, че то не е умряло, искали да го захвърлят в гората, но там имало дървари и планът им пак не успял. Много ядосани, най-накрая хората решили да го хвърлят в реката, но още преди те да си тръгнат, от небето слезли врани и почнали с крилата си да пазят детето.

Хората най-накрая осъзнали, че това момченце не е обикновено дете и го върнали на майка му. Понеже детето на няколко пъти било захвърляно от хората, майка му го нарекла Ци -„захвърлям”.

Още като малък, Ци проявил големи стремежи. Той наблюдавал, как хората ходят на лов, събират диви плодове и всеки ден се скитали и си мислел: „Колко ще е хубаво, ако може да има едно място, откъдето да се взима храна.” След внимателни наблюдения, той събрал семена на диворастящи просо, овес, соя, сорго и други и ги посадил в малката си градинка. На определено време ги поливал, чистел от бурени и добавял тор. Когато те узрели, те били налети с плод, а и били  по-вкусни от дивите.

За да е още по-успешно отглеждането на тези растения, от дърво и камък Ци направил прости сечива. Когато пораснал, той вече бил натрупал богат опит в земеделието. Той щедро споделил своите знания с хората и те започнали постепенно да изоставят предишния начин на живот. В благодарност, хората нарекли Ци  „Хоу Дзи”, като Хоу означава владетел, а Дзи – зърнена култура.

След смъртта на Хоу Дзи, хората, за да почетат неговия принос, го погребали в едно много красиво място – „Ду гуан джъ йе”. Стълбата, по която се качвали и слизали божествата на небето се намирала близо до това място. Земята там била много плодородна, всяка година се събирал пребогат урожай и, също така, тук се събирали да танцува фениксът, предвождащ всички птици.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: