Гун и Ю овладяват потопа

В дълбока древност, в Китай настъпило огромно наводнение, което продължило 22 години. Цялата земя се превърнала в голямо езеро, всички посеви изгнили под водата, хората нямало къде да живеят и нямало с какво да се прехранват. Освен това, излезли много диви зверове, които нападали хората. Така, населението в този район започнала да намалява много бързо. Владетелят Яо много се притеснил и свикал всички вождове на съвет. Тогава всички решили да изпратят Гун да укроти потопа.

Гун се подчинил на заповедта и се изправил пред бушуващото наводнение. Той мислил много и най-накрая си спомнил една поговорка: „Когато войниците вървят, генералът им ги направлява; когато водата придойде, със земя ще я спрем”. Той решил, ако около селата се изградят високи диги, може да се спре наводнението. Но при толкова много вода, откъде да вземе пръст и камъни? Тогава от водата изплувала една вълшебна костенурка и му рекла: „На небето има едно скъпоценно нещо, наречено „укротяване на разрушенията”, ако го вземеш и хвърлиш  на земята, то ще порасне и стане планина, която ще ти е достатъчна да направиш дига.” Гун много се зарадвал, сбогувал се с костенурката и тръгнал към далечния запад.

След дълъг и тежък път, Гун най-накрая стигнал до планината Кунлун и се срещнал с Небесния император. Той го помолил да му даде това скъпоценно нещо, за да спре потопа и да спаси хората, но Небесният император не се съгласил. Гун само си мислел за страдащите от наводнението хора и веднъж, когато небесните стражи не внимавали, той откраднал скъпоценността. Гун се върнал на изток и хвърлил топчето в земята. То веднага започнало да расте според прииждащото наводнение – ако водата се покачвала с метър, то и планината се повдигала с метър, ако с десет метра, пак се повдигала с десет метра и съвсем скоро потопът бил препречен от тази дига. Хората се отървали от заплахата на наводнението и от радост завикали и затанцували и почнали пак да засаждат полетата.

Когато Небесният император узнал за кражбата на Гун, веднага изпратил  няколко небесни воина в света на хората за да приберат скъпоценността. Като я взели, водата пак придошла, заляла дигите и удавила много хора. Яо много се ядосал и заповядал: „Гун знае само с кръгли диги да спре потопа и ако се случи пробив, то пораженията ще са още по-големи. Вече девет години не може да се справи с потопа, да се екзекутира!” Яо затворил Гун в планината Жун, а след три години го убили. След като Гун умрял, обикновените хора, все така страдащи от наводнението, много се възмутили.

След 20 години, Яо предал престола на Шун, който пък назначил сина на Гун – Ю да продължи борбата с наводненията. Небесният император се съгласил да даде на Ю „укротяване на разрушенията”. Отначало, Ю, както неговия баща, смятал чрез диги да овладее наводненията, но въпреки че издигнали много диги, водата се оказвала винаги по-силна и преливала над тях. След многократни опити, великият Ю разбрал, че само строене на диги не е достатъчно, а трябва и да се отлее нанякъде тази вода. Затова, той накарал една свещена костенурка да вземе вълшебното зърно и да го последва. Когато той намерил падина, чрез вълшебното зърно той издигнал земята на хората, а в същото време накарал вълшебния дракон да прокара канал, по който водата да се отлее в морето.

Според легендата, великият Ю с вълшебна сила разцепил планината Лунмън и така водата на Жълтата река потекла направо и се образувало ждрелото Лунмън „Драконова врата”; след тази планина, той прокарал път през още няколко други и така реката, криволичейки, стигнала до Източно море, като по пътя се образували и Трите ждрела Санся. След толкова много хилядолетия тези ждрела спомагали за укротяването на реката и в същото време представлявали забележителен природен пейзаж.

Има много истории за великия Ю. Според една от тях, на 4-ия ден след сватбата си, той отишъл да работи по наводненията. В продължение на 13 години, той минал 3 пъти покрай дома си, но нито веднъж не се отбил. След много трудности и мъки, великият Ю най-накрая се справил с потопа, вкарал голямата река в руслото й, всички реки от Китай се стичали в моретата и хората заживели щастливо. За да му се отблагодарят, те го издигнали за владетел. Шу също се съгласил на драго сърце да отстъпи престола.

***

През първобитния строй хората имали много ниска производителност и в същото време водили упорита и тежка борба с наводненията, като претворили в легенди и приказки надеждата си да успеят да победят природните бедствия. Гун и Ю чрез обожествяване въплъщават този стремеж на народа. Освен това, тяхната тежка борба с наводненията представя много точно борбата на самия народ. Най-накрая, хората чрез мъдростта си постигат принципа за овладяване на наводненията чрез издигане на диги и откарване на водата. Тези  легенди са се запазили и до днес.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: