Симплегадите

(Продължение 7)

Аргонавтите не останали дълго при Финей. Те бързо си заминали. Волно се носел „Арго” по морските вълни. Изведнъж се зачул някъде напред далечен шум. Тоя шум ставал все по-ясен и по-силен. Той приличал на рева на приближаваща се буря, заглушавайки от време на време, сякаш от гръмотевици. Ето показали се и Симплегадските скали. Героите видели как скалите се раздалечавали една от друга и отново се удряли със страшен грохот. Морето около тях клокочело, пръски високо се издигали при всяко повторно сблъскване. А когато скалите пак се раздалечавали, вълните между тях се носели и преобръщали в бесен водовъртеж.

Героите си припомнили съветите на Финей да пуснат пред кораба гълъб между скалите; ако гълъбът прелетял между тях, и „Арго” щял да проплава невредим покрай Симплегадите. Наблегнали на веслата аргонавтите. Ето те са вече до самите скали. С трясък се сблъскали скалите и пак се раздалечили. Тогава героят Евфем пуснал гълъба. Като стрела полетял той между скалите. Скалите отново се събрали с такъв трясък, че сякаш небето потреперило. Солена вода опръскала аргонавтите, а „Арго” се завъртял всред вълните като подхванат от вихър. Гълъбът пролетял невредим.

Тогава аргонавтите дружно наблегнали на веслата и навлезли между Симплегадите. Една грамадна вълна с пенест гребен подхванала „Арго” и го метнала в пролива. Отсреща се задала друга вълна; тя върнала кораба назад. Наоколо кипяли и клокочили вълните. Веслата се огъвали от напора. „Арго” пращял, сякаш потъва под натиска на вълните. Ето издигнала се нова вълна, висока като планина; тя се стоварила върху „Арго” и той се завъртял като продънена лодка. Скалите вече се приближавали една към друга, ей сега щели да се сблъскат. Гибелта била неизбежна. Тогава се явила на помощ на аргонавтите лично Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. С едната си ръка тя задържала здраво една от скалите, а с другата така силно тласнала „Арго”, че той като стрела изхвръкнал от пролива. Събралите се скали само строшили края на кърмата. Скалите отново се раздалечили и спрели, вече навеки неподвижни от двете страни на протока. Изпълнила се повелята на съдбата, че Симплегадите ще застанат неподвижни едва тогава, когато между тях проплава кораб. Аргонавтите се радвали, че били избягнали една от най-страшните опасности. Сега те можели да бъдат сигурни, че благополучно щели да завършат похода си.

Следва продължение…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: