Тютюнът

Насладата от тютюна трае дълго и вкусът му се усеща дори след като цигарата, пурата или лулата е изгасена. Това изкушение има и своя история. Някои историци твърдят, че китайците са измислили лулата и че там се е пушело векове преди Новата ера. Но това, което се е пушело в Азия, са билки и треви. Тютюнът се е отглеждал само в Централна и Южна Америка, преди пътешествието на Колумб. Счита се, че рожденото място на тютюна е също там, в Новия свят.

Не е известно от кого е открито растението и кога е започнало да се използва за пушене. Съществуват много индиански легенди, в които се говори за тютюна като дар от боговете. В някои от тях, като например легендите на индианците чероки, димът от тютюна можел дори да върне мъртвите към живот. Има също така легенди за споровете между царевицата и тютюна – кой от тях е по важен? В миналото лулите се правели от царевичен кочан, морска пяна и глина.

Първото, което е привлякло хората, бил ароматът на тютюневите листа, който се носел и от дима, когато се запалят. Всяка „дръпка“ била приятна и тогава хората захвърляли работата и храната, и сядали да попушат.

Има доказателства, че древните маи познавали пушенето. То било разпространено в Табаско (Мексико) и се използвало най-вече при религиозни церемонии. Между 3000 и 2000 години пр. Хр. културата на пушенето се разпространила на юг през Централна Америка и на някои от островите. По времето, по което римски императори като Антоний Пии издигали стени, с които да се предпазват от варварски нападения, маите вече пушели своите грубо свити цигари. Те нямали хартия и затова увивали тютюна в палмови листа или го натъпквали в бамбукови пръчки. Те дори започнали да увиват тютюн в тютюневи листа, което са и първите опити за направа на пура. Пушачи можели да се срещнат както в Бразилия, така и по течението на река Мисисипи.

Ацтеките също се научили да пушат и да взимат енфие. Тютюнът се дъвчел, ядял, пиел и втривал в тялото. Прочутият император на ацтеките Монтесума ІІ също имал навика ритуално да изпуши лула тютюн след хранене.

Идването на Колумб на остров Гуанахани довело до много промени. Островът бил прекръстен на Сан Салвадор, а пушенето предстояло да се качи на борда на неговите кораби и да обиколи света заедно с него. Двама моряци от екипажа на Колумб слезли на о-в Куба на разузнаване. Там те срещнали множество полуголи мъже и жени, които имали свитъци от „местно растение, чийто аромат вдишвали”. В същия този ден Родриго де Херес забързано си дръпнал от един свитък, който бил с дебелината на човешка ръка, и така той се превърнал в първият европеец-пушач.

Местното население на Куба познавало тютюна като „коиба“ и за тях той бил чудотворна билка, която е част от религиозни, политически и обществени церемонии. Обикновено тютюнът се отглеждал в малки ниви насред полета с маниока. Когато експедицията на Колумб се прибира в Испания, Родриго, който привикнал да пуши всеки ден, имал неблагоразумието да запали на публично място. Испанската инквизиция го хвърлила в затвора за три години, което го превърнало в първата жертва на забраната срещу тютюнопушенето.

През 1497 г. Романо Пане, свещеникът, който пътувал с Колумб и неговата втора експедиция, също говорел за пушенето. През 1512 г. Португалия станала първата европейска държава, която отглежда тютюн. В средата на ХVІ век енфие вече се продавало на пазара в Лисабон. Малко по-късно Джон Хоукинс, който прави няколко експедиции до Африка и до Карибите, забелязва индианския навик да се пуши тютюн. Вероятността той да го е донесъл в Англия е далеч по-голяма отколкото Уолтър Ралей, но последният изиграва голяма роля в популяризирането на пушенето в двора на Елизабет І и другите аристократи. Тютюнът, който пристигал в Испания, се превръщал в енфие и се наричал „Севилски прах“.
Първият известен англичанин, който се научил да пуши пури бил Джон Кокбър, който живял на бреговете на Хондурас.

Първи започнали да пушат морските капитани по улиците на Лондон, което удивлявало хората и много от тях се тълпели да гледат зрелището. Търговията с тютюн се разраствала, както и контрабандата с него. Главните центрове на незаконната търговия били кубинските градове Тринидад, Матансас, Баямо и др. Правели се както пури, така и пурети. С времето използването на енфие намаляло. Тютюнът, който се внасял, не бил много качествен, но пушенето се разраснало. Най-добри били пурите, които се правели в Куба и бизнесът процъфтявал.

Европейците, които  за първи път стъпили на Южноамериканския бряг, се учудили много като забелязали индианците да изпускат дим от завит на тръбичка лист, който държали в устата си. Както се оказало по-късно това били листа на тютюн. Пушенето в Европа се разпространило до голяма степен благодарение на Катерина Медичи. Тя започнала да използва тютюневи листа, за да намали главоболието си и скоро навикът да си вдъхва от тази билка бил възприет от целия двор. Нарекли я билката на кралица Медичи. Отначало изпробвали тютюна като лек за различни болести.

Родовото наименование (Nikotiana) води началото си от името на  Жак Нико, който отглеждал това растение и се лекувал с  него. А пренасянето на семената на тютюна в Европа става от френския ботаник Теве. Отначало чудната билка се използвала за „пречистване„ на главата, а по-късно се разпространило и пушенето на тютюневи листа. Това имало такова глямо разпространение,  че през 1624 г. Папа Урбан VІІІ анатемосал пушачите на тютюн. А руският цар Михаил Романов издал заповед пушачите да получават телесно наказание 60 тояги и ако не се поправят, да им се отреже носът. В Европа отначало пушели тютюн с лула или като пура, а пушенето на цигари се разпространило едва в началото на ХV век.
Интересно е, че най-ревностните пушачи са някои от жителите на Африканските страни. Прочутият Алберт Швайцер нарекъл Габон страната с хроническо отравяне с никотин. Той до края на живота си работил там сред прокажените. В Кения туземците от племето кавирондо понякога запалват по четири цигари едновременно, като слагат по една в ъгълчетата на устата си и в ноздрите си.

Африканците много държат на вида и качеството на лулите. Те ги изработват от дърво, рога на животни, от камък или глина.
У някои народи пушенето с лула е свързано с традиционна церемония, както например пушенето на известната лула на мира у североамериканските индианци.

Сега най-хубавите лули се правят от корените на Erica arburea (сем Ericaceae), или пирен – храст от Средиземноморието. За да се получи суровината за изработването им, корените се държат десет месеца на куп, покрити с влажно платно. След това се нарязват на малки кубчета и се варят в медни котли, а после се сушат. Процесът на сушене трае много дълго – от една до 60 години. Най-ценното дърво имат корените, които растат на скалиста почва, тъй че лулите от пирен в Сардиния се смятат за най-хубавите. Високото качество на дървесината от корените са свързани със съдържанието на някои неизгарящи соли на силициевата кисилина, които в пиреновия храст достигат до 17%.

Наркотичното действие на тютюна се дължи на алкалоида никотин. Това съединение се смята за едно от най-отровните. Доза от 0,05 г предизвиква смъртта на човека за по-малко от минута. По време на пушенето само незначителна част от никотина влиза в организма на човека, но при „заклетите” пушачи той предизвиква хронично отравяне.

Никотинът в цигарите предизвиква при по-голяма част от пушачите висока степен на зависимост. Смята се, че тя е силна, колкото тази, причинена от хероина. Това превръща тютюна в най-често употребявания и единствения напълно легален и свободно продаван наркотик.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: