Болярски предания

Титлата „болярин” носят средновековните български аристократи. Те са обкръжението на българския цар и участват в решаването на важни държавни дела. Болярите заемат най-висшите административни и военни длъжности. Някои създават самостоятелни владения извън столицата. Част от тях успяват да останат независими български владетели още дълго след нашествието на Османската империя през ХІV век. Други са погубени. А малкото оцелели представители на болярски родове от старопрестолната столица се пръсват в търсене на убежище, но губят своите титли, позиции и богатства.

Поетична легенда за непозволена любов между болярска дъщеря и младеж от по-ниска прослойка оживява сред каменните останки от втората българска столица Преслав. Историята започва в някогашния укрепен град. Неговите високи стени ограждали царските дворци и болярски имения, много църкви и манастири. Но случката отвежда в околностите на града, в местността Патлейна.

Една стара легенда разказва за преславски момък, който си харесал високопоставена дама от царския двор. Двамата влюбени успели тайно да избягат от града. Но царските стражи ги видели и ги издали. Родителите на момичето пратили преследвачи да върнат бегълците. Двамата влюбени побягнали да се скрият в пещерата Мечата дупка. Но преследвачите ги настигнали. Тогава болярската дъщеря започнала да хвърля назад жълтиците, които успяла да вземе от дома преди да избяга. Войниците, които ги преследвали, се сбили за златните пари. Така младоженците успели да избягат и да се скрият. А там, където падали жълтиците, поникнали жълти лалета. Те растат и до ден днешен в тази местност и са рядък вид, наричан урумово лале.

Друго народно предание ни отвежда при третата средновековна българска столица Велико Търново. Недалеч от нея, в поречието на Дряновската река има местност „Царева ливада”. Там са оцелели останки от средновековна крепост. А според народното предание, някога на това място е имало дворец. В него семейството на българския цар прекарвало лятото заедно с приближените боляри. Сред хората се разказвало, че в таен тунел под двореца са скрити седем каменни корита, пълни със злато, скъпоценни камъни и накити. А на мраморна маса в подземието са поставени три царски корони и жезъл (скиптър) – символи на българската държавност, заедно с християнски кръст. Навярно това предание е съхранявало през вековете народната вяра, че българската християнска държава ще възкръсне отново след османското нашествие.

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/boliarski_predania.aspx

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: