Дядо Коледа

Дядо Коледа 1Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздавал подаръци, се наричал свети Николай. Той бил роден в земите, където днес се намира Турция, през 300 г. Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.

Дядо Коледа 2Първообразът на добрия старец можем да търсим още и в древните богове – северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон – богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата. В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог – богът на слънцето.

В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония – Ню Амстердам, станала през 1664 година Нови Йорк (днес Ню Йорк). За няколко десетилетия холандският обичай да се празнува свети Николай се разпространява в Съединените щати. За американците Синтерклаас става набързо Санта Клаус.

Дядо Коледа 3Приветливият раздавач на подаръци, представен като белобрад старец с дълга мантия и качулка, и дори понякога с епископски одежди, все пак си останал нравоучителен персонаж. Той възнаграждавал децата, които заслужавали, и наказвал неблагодарните и мързеливите.

След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този „празник на децата” към празника на детето Иисус. По този начин в християнските семейства свети Николай започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември.

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Дядо Коледа 4Добрият старец, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. Тогава американецът написал поемата „Разказ за посещението на свети Николай”. В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.Клемент Мур написал поемата като подарък за децата си. През 1823 г. той я публикувал, като не написал името си, а заглавието променил на „Нощта преди Коледа”. Поемата бързо станала популярна не само в Америка, но и в Европа.

През 1863 г. карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк за първи път нарисувал Дядо Коледа. В празничното издание на „Харпърс Магазин” той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, която се намирала на Северния полюс. Добродушният старец наблюдавал всички деца по света по света и в огромна книга записвал малчуганите, които са били послушни през годината.В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус. През 1885 година той официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.

Дядо Коледа 5Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа.Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми – в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош.

Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на „Кока-Кола”. През 1931 г. художникът на компанията Хадън Сандблъм направил реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превърнал в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят.

Децата пишат на Дядо Коледа от незапомнени времена. Към 90-те години на 19 век пощите са били препълнени с писма за Дядо Коледа всеки декември. Има големи различия в правилното изписване на името му, както и на адреса – Северния или Южния полюс. Освен това в пощите не са знаели какво да правят с писмата. Но децата продължават да вярват, че Дядо Коледа ще прочете техните писма и ще им донесе желаните и очаквани от тях подаръци.

Дядо Коледа 6Дядо Коледа е легендарна фигура, традиционен патрон на Коледа в много страни. Образът му се е изменял според вкуса и културата на всяка от тях, но в повечето случаи ние го свързваме с веселия, доброжелатетелен, пълничък човек в червен костюм, носещ чувал, пълен с подаръци.

В САЩ, Канада, Австралия и в страните от Западна Европа децата очакват подаръците да им бъдат донесени от Санта Клаус, също толкова обичан, колкото и неговият „колега” Дядо Мраз. Австралийският Санта Клаус е същият, какъвто е и американският, само че е по бански и на скутер, тъй като в Страната на кенгурото през декември е лято и температурите са изключително високи. В Англия пишат писма с желания до Фадър Крисмас – Татко Коледа. След това ги изгарят в камината.
Смята се, че димът ще изпрати посланието до адресата. В Италия е популярен Бабо Натале със своята спътница Бефана. Старата и добра вещица всяка година влиза в дома през комина и оставя подаръци за децата. Тези, които са слушали и са се държали добре, получават сладкиши, орехи, мед и сушени плодове. А лошите намират въгленче, морков, чесън. Във Франция новогодишният добряк е наречен Пер Ноел. Целият е облечен в бяло, носи широкопола шапка. Много обича топлото и сигурно затова оставя подаръците край камината в детско ботушче. Във Финландия прочутият новогодишен вълшебник се казва Йоулупукки. Името не е избрано случайно. „Йоулу” означава Рождество, а „пукки” – козел. Преди много години Дядо Коледа носил кожух от козя кожа и отнасял подаръците с помощта на козел. Финландският Йоулупукки носи висока конусообразна шапка и червена одежда. Обкръжен е от джуджета с островърхи шапчици. В Швеция новогодишните герои са два: добрият старец с голям нос Юлтомтен и джуджето Юлнисан. Те оставят новогодишДядо Коледа 7ните подаръци на перваза на прозореца. Това далеч не са всички „колеги” на Дядо Коледа. В Австрия очакват подаръци от Силвестър, в Гърция и Кипър от Айос Василис (Свети Василий), в Китай от Шо Хин. Да не забравим Одзи сан от Япония и Папа Паскуал от Колумбия.

Разбира се, има и още много други. Въпреки различните си имена обаче, всички „колеги” на Дядо Коледа имат и някои общи черти – винаги успяват да се промъкнат в дома и да оставят както подаръци, така и частица вълшебство по празниците.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: