Откриването на царевицата

Царевица 1Имало едно време една голяма планина, наречена Постектепетел. Един ден боговете на дъжда видели как мравки мъкнат семена със себе си. Тогава започнали да размишляват: „Откъде ли са донесли семената тези животинки?” За да разберат, помолили една птица да открие това място. Птицата отишла и с човката си почукала на планината. Дочула, че отвътре планината е куха и видяла как мравките изнасят оттам семена. Върнала се и разказала всичко на боговете. Тогава боговете на дъжда рекли: „Трябва да разрушим тази планина, за да вземем семената.” Младите богове на дъжда, светкавицата, гърмът и вихърът започнали да удрят по планината, но не могли да я разрушат. Тогава изпратили баща си-добрият бог на олмеките Синтеотъл. Той ударил два пъти върху планината. Тя се наклонила и се разпаднала на три части. Тогава синовете му видели царевичните зърна във вътрешноста на планината, събрали бързо белите семена и ги посели-те били най- добрите. А жълтите полуобгорени от светкавиците зърна и черните били посети от Синтеотъл. Така човечеството се сдобило с царевица, а Синтеотъл станал един от главните богове в пантеона на американските индиански племена – богът на маиса. При това кръвожаден бог, изискващ жертвоприношения. Царевицата, и по-точно маисът, бил основната храна на древната цивилизация. Тя заменяла хляба и за маите, и за инките, и за ацтеките, и за много други известни и неизвестни индиански племена. Индианците я варели, пекли и дори правели от прашеца й напитки. Лекували болните, като ги обвивали с листата й, с тях строили жилищата си, а от стъблата правели стени и с тях топлели домовете си.

Царевица 2Известно е, че индианците поднасяли царевица като дар на европейските колонизатори, а древните маи я смятали за символ на живота и й се покланяли – тя била един от боговете им. Животът на маите се намирал в пряка зависимост от царевичната реколта. За да я отгледа, селянинът запалвал участък от джунглата и го засявал по най-примитивен начин. Когато земята се изтощавала, той отивал на друго място, тъй като маите не умеели да торят почвата.

Според една стара легенда, когато могъщите богове решили да поделят всичките богатства на земята между хората с различен цвят на кожата, първи дошли индианците и си избрали най-ценното според техните представи – яркожълтия царевичен мамул. Известно е че възрастта на намерените в индианските пещери на Ню Мексико зърна е минимум 5000 години. Това обаче били култивирани зърна, което означава, че „красавицата”  на полето се е появила още по-рано.

Царевица 3Колумб открил царевични посеви в Централна и Южна Америка. Френските и испанските пътешественици от XVI век също така отбелязали, че индианците отглеждат голямо количество царевица. Не отминали този факт и Ернан Кортес, който видял царевичните полета в Мексико, и испанският конкистадор Франциско Васкес де Коронадо, открил обширни царевични посеви на югозапад в Северна Америка. С откриването на американския континент царевицата се разпространила в Европа, проникнала в нейната култура и се превърнала в част от кулинарните традиции на някои страни. За първи път докарана през XVI век в Испания, след три десетилетия тя заела обширни площи, попаднала в Португалия, Италия, Франция, Китай, Индия…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: