Арабските коне са в основата на множество приказни сюжети. Може би най-популярната е, че Аллах създал коня от Южния вятър и му вдъхнал живот с думите: „Ти ще си властелинът на всички животни. Човекът ще те следва, където и да отидеш, богатите ще обхождат света на твоя гръб, а мъдреците ще се вдъхновяват, съзерцавайки те.”
Друга легенда разказва за племе, което отишло до Йерусалим, за да поздрави Соломон за сватбата му. След като изпълнили мисията си, поданиците го помолили да им даде храна за дългия път към дома. Той избрал най-добрия от 40-те си хиляди арабски жребци и им казал: 
„Когато огладнеете, сложете най-добрия ездач, снабдете го с остро копие и докато съберете дърва за огъня, той ще се е върнал с богат улов.” Вождовете постъпили, както ги посъветвал Соломон, и всеки ден ядели прясно дивечово месо.
Друго предание разказва как потоп залял арабските земи. Всички живи твари се изпокрили. След като природата утихнала, петима бедуини излезли на лов в пустинята. Видели пет кобили и се спуснали да ги хванат. След като не успели да открият нищо друго за ядене, те решили да убият 
едната от тях. Настанал лют спор коя да бъде жертвата. След дълги препирни се споразумели да устроят състезание на кобилите и да заколят тази, която остане последна. Докато животните се надбягвали, бедуините успели да уцелят заблуден елен и вече нямало нужда да убиват което и да е от ценните животни. Тогава те им измислили имена – притежателката на най-лъскавата грива кръстили Saqlawieh, куцата нарекли Arkoob, зализаната – Showaima, тази която носила дрехата на ездача си на опашката си – Ibayyah, а кобилата с тъмните очи – Kahilah.
Мистериозен свят 