Просякът

ПросякЕдин просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?” – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам” – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?” „Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.” „Поглеждал ли си някога вътре?” – попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.” „Я погледни” – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.” Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Екхарт Толе, „Силата на настоящето”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: