Кецалкоатъл

КецалкоатълВ началото човеците били пръснати из всемира, били прах, носещ се, където вятърът бил нищо, където водата била нищо, където нищо не било земя, където разпръснатият човек бил нищо, където нищо било нищо. Кецалкоатъл ги събрал, дал им форма, направил ги. От звездите създал очите им; от мълчанието на съществото си извлякъл ума им и го вдъхнал в ухото им; от слънцето изтръгнал една идеа и създал храна, за да преживяват, която се наричала царевица и била огледало на слънцето, и имала цвят, който давал живот на кръвта и на бузите.

Кецалкоатъл освен това е бил мъдър мъж, жрец, върховен управник на Толян. По време на управлението му градът винаги бил изпълнен с величие: нефрити, корали и тюркоази красели света; жълти и бели метали, скъпи метали; охлюви, братя на слуха, спирали на шума, съдове на песента; пера от кецал (птица, обитаваща топлите райони на Централна и Северна Америка), червени и жълти пера, изпъстряли това величие. Имало всякакви видове какао, всякакви видове памук с всякакви цветове – във всичките си творения Кецалкоатъл бил голям майстор и извор на изобилие.

Той постоянно търсел себе си, но в един момент престанал и се поддал на изкушенията, съгрешил и после избягал. Бил измамен от магьосник, който променил съдбата му. Това бил Тескатлипока, магъосник и негов брат, сянка на светлината му, който сложил пред очите му лъжливо черно огледало и когато Кецалкоатъл се огледал в него, видял лика си разкривен, с хлътнали очи и големи сенки под тях, видял маската на подправените си черти, видял тъмната си страна, изплашил се от образа си и сетил страх от лицето си. Веднага след това бил поканен да пие пулке (гъста и силна алкохолна напитка), напитка, която го опиянила и помътила разсъдъка му. Както бил пиян, поискал да доведат сестра му Кецалпетатъл и заедно с нея пил още повече. Напълно опиянени, братът и сестрата били завладени от желанието и тогава легнали един до друг. По съмнало, идвайки на себе си, Кецалкоатъл се разплакал, после поел на изток и се качил на сал, направен от змии. Отишъл в черно – червената земя на Толян, за да намери отново себе си и след това да се изпепели.

Когато Кецалкоатъл се самозапалил, от сърцето му изскочила синя искра. Сърцето му, цялото му същество, се отделило от огъня, излетяло в небесните висини и се превърнало в Утринната звезда.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: