Царете-богове

AncientEgyptMapВ Египет отначало царувал владетелят на всемира, баща на боговете, Ра. Когато се уморил да властва над земята, тронът му бил зает от сина му Шу. Шу бил добър и справедлив цар, на неговите заповеди се подчинявали небето и земята, силите на долния свят, вятърът, океанът, планините и реките. Както се научил от баща си, издавал закони и наредби за смъртните.

Появилите се в началото от царуването на Шу синове на злото страшилище, на змията Апофис, врагове на боговете и хората, унищожили по пътя си всичко, превърнали градовете в развалини, изтребили хората. Шу укрепил стените на градовете, съюзил се с източните царе и разбил армията на Апофис. След това на египетската земя настъпил мир, името на Шу било почитано като на бог, никой не посмял вече да вдигне оръжие срещу него.

Един ден обаче Шу се разболял и в пищните палати настанала суматоха, тъй като по земята на двете империи се криели още много злосторници. Богът Геб сметнал, че е време да се вдигне срещу властта на Шу. Нахлул в царския дворец и започнал да обсажда с любовни предложения собствената си майка Тефнут. На пладне, докато боговете съпровождали Ра в неговия небесен път, Геб принудил майка си да приеме неговата любов.

Geb,_Nut,_ShuТогава над палата се спуснал мрак и избухнала ужасна буря, която вилняла непрекъснато седем дни и седем нощи. Нито хората, нито боговете можели да се видят един друг. Когато най-сетне се прояснило и небето утихнало, придворните намерили Геб на трона на неговия баща. Уплашени, те се явили пред трона на новия владетел, покорно коленичили пред него и зацелували краката му. След това Геб царувал 75 години, през което време баща му Шу останал на небето, за да не го сполети отмъщението на сина му.

Веднъж цар Геб тръгнал на път, за да обходи своите провинции. В храма на един северен град той се заинтересувал за съдбата на жителите. Народът с твърде голяма благодарност си спомнили за властването на Шу. Той бил укрепил техния град, победил синовете на Апофис, а победените – в образ на змии – нагодил върху своята корона. Геб със завист слушал похвалите за баща си и казал:

– И аз искам да украся короната си с такава змия.

geb-nut-shu-BudgeЗавели владетеля в храма на змиите. В един сандък там пазели една от змиите Апофис. Геб веднага посегнал към нея, но змията се надигнала и изпуснала от гърлото си огромен пламък. Свитата на Геб била умъртвена, а самият цар получил страшни рани и едва се избавил. По съвета на главните сановници Геб накарал да донесат от храма на Ра главната змия, закрепил я на короната си и я държал там, докато напълно оздравели раните му.

След това свикал на събрание подвластните си богове и поискал от тях съвет как да подобри управлението си. Придворните учени извадили светите книги, прочели написаното в тях за баща му и предложили да следва примера на владетеля Шу. Геб послушал съвета, осигурил реда в провинциите на Долен и Горен Египет, укрепил градовете, построил храмове и започнал да напоява земите с водите на регулирания Нил. Това било времето на царете-богове, на отколешния златен век.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: