Хор

Хор 1Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава „Този, който е горе” или „Този, който е далече.” Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск. Произходът на бог Хор е също толкова неясен, колкото е объркваща свързаната с него митологична традиция. В цял Египет има голям брой светилища на Хор, които често носели различни наименования. Изглежда първоначално е съществувал Хор (на египетски Хару), чийто символ е соколът (наричан бик). Този Хор бил господар на небето, а неговото владичество се потвърждава от текстове от Старото царство, които отъждествяват Хор с големия бог, същинското небесно божество. Въпросът е само, дали Хор бил символизиран от сокола, защото първоначално той е бил небесен бог, или защото първоначално е бил сокол и естеството на тази летяща високо в небето птица го е превърнала в господар на небето.

Хор 2По времето на Хелиополския синкретизъм Хор е отъждествен с Ра в образа на Ра-Харахти (Хор от хоризонта), който се явил още в тиниската епоха в образа на човек с глава на сокол. Този Хор изглежда е Хор от Летополис (Втори ном от Делтата), с прозвището Хор Хенти Ирти – Хор с двете очи, който ръководи – като двете очи са Слънцето и Луната. Освен този небесен Хор, в мита за който някои египтолози привидяха историческо събитие, въз основа на което се е развил легендарен епос. В Бехедет (съвременен Даманхур в 17 ном от Делтата) откриваме един Хор с прозвището Стари или Велики (Хароерис), който бил смесван с един друг Хор от Шемнис, близо до Буто, наречен Младия или Детето (Харпократ). Този Хор, за когото решили, че е син на Изида и Озирис, изиграл решаваща роля в прочутата битка между Сет и Озирис.

Текстове от Пирамидите представят най-старата версия на легендата за този бог. Изида, въплътена в образа на лешояд, кацнала върху тялото на мъртвия Озирис и заченала Хор, когото родила и отгледала, за да отмъсти за баща си. Когато пораснал, Хор предизвикал Сет в битка. В нея Сет му извадил окото, но Хор си го взел, победил Сет и го кастрирал. Накрая съветът на боговете възкачил Хор на трона на неговия баща Озирис, а Сет бил осъден вечно да носи Озирис.

Към легендата Плутарх добавя елементи, които несъмнено отвеждат много назад във времето – той представя Хор като син на Озирис, роден след смъртта му, когото Изида отгледала в тръстиките и мочурищата в Шемнис, за да го скрие от преследващия го Сет. Когато станал мъж, той напуснал Шемнис и отишъл в Буто да получи короната на Долен Египет, откъдето тръгнал на война срещу последователите на Сет, заедно със своите поддръжници Шемсу Хор (Служители на Хор).

Според един документ от късната епоха (Шабана) Тот или Геб бил съдник на спора и разделил Египет между враждуващите. Геб размислил и накрая отдал цял Египет на Хор. Тези битки между привържениците на Хор и тези на Сет са изобразени върху вътрешните стени на галерията, която огражда наоса в Едфу. Там се виждат Шемсу Хор върху платноходки, въоръжени с харпуни, откъдето удрят последователите на Сет, изобразени като хипопотами.

Хор 3Други текстове излагат крайния двубой между Сет и Хор. Последният е с извадено око от противника си, но успял да си го вземе и повалил Сет. Най-вероятно този двубой се е състоял в пустинята Кер-Аха, т.е. на изток от днешен Кайро.

Според някои автори Хор от Бехедет (Големият Хор), който впоследствие се превръща в бог-воин, вероятно е основателят на царството в Делтата, дотогава владение на последователите на Сет от Юга. Впоследствие Младият Хор повел бунта срещу господството на последователите на Сет. Изглежда така Хор успява да обедини Египет и да наложи култа към Озирис над цялата долина на Нил. Когато Египет отново се разделя на две земи в края на додинастическата епоха, Хор остава божество на държавата в Горен Египет, в Нехен (Хиераконполис). В Горен Египет имало и друго светилище на Хор – храмът в Едфу, в който е съхранен споменът за битката на привържениците на Хор срещу Апопис, т.е. срещу Сет. Един от Текстове на Пирамидите, отнасящ се за тази война, може да хвърли нова светлина върху едно стъписващо злодеяние, каквото е човекоядството, за което според Ювенал са виновни жителите на Дендера, т.е. последователите на Хор:

„(Хор) залови последователите на Сет, счупи главите им, отряза краката им, изтръгна вътрешностите им, извади сърцето и изпи кръвта им”, се казва там.

Хор 4Това изглежда е ехо от племенните борби в додинастически Египет, където, подобно на някои примитивни народи, пиели кръвта на враговете си и дори изяждали суровото им месо, за да придобият жизнената им енергия.

Хор е смятан за първият фараон. Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството. Според един папирус от Рамезеума, епосът на Хор вероятно е бил представян и като театрална пиеса или по-скоро като средновековна мистерия в различни храмове по време на някои празници, и най-вече на зимния празник в Едфу, с който била чествана победата на Хор над Сет и привържениците му.

Хор е баща на четири божества, свързани с канопите от египетските погребални вярвания: Имсет (Амсет) (човек), Хапи (маймуна), Дуамутеф (чакал), и Кебехсенуф (сокол).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: