„Луда Яна”

КрепостФеодалът Красен, който живеел в крепост на юг от днешно Панагюрище, имал красива дъщеря Яна. Тя била буйна и обичала да подражава на мъжете – заедно с тях ходела на лов и умело въртяла сабя, точно хвърляла копие, а стрелите й винаги попадали в целта. На един лов, организиран от баща й, Яна не се появила. Тръгнали да я търсят. Но от един съседен връх към ловджиите се спуснала група конници, начело със сина на друг местен владател. Това бил Никола, син на феодала Душко. На коня на Никола седяла и Яна. Те били влюбени. Никола поискал ръката на Яна от Красен.

– Моята дъщеря е родена да се омъжи за богат и по-силен човек, приближен до царския трон – смръщено заявил Красен.

Дълго ридаела и се молила Яна, но бащата бил непреклонен.

През една тъмна и потайна нощ обаче Никола, подпомогнат от свои верни другари, откраднал момичето. Двамата изчезнали в Душковата крепост. Красен събрал многоброен отряд войска и ги повел на север, за да накажат Никола и Душко. След тежък бой те разбили бранителите и разграбили цялата крепост. Никола и Яна намерили убежище в горските гъсталаци. Оттам те нападали често Яниния баща. След едно такова сражение Никола бил ранен. Яна отвела любимия си при изворите на реката, където денонощно се грижела за него. Но Никола умрял.
Яна дълго страдала и духът й никога не намерил покой. С оръжие в ръка тя мъстяла на всички противници на нейното щастие.

Днес легендата за нея звучи като химн на младостта и искрената любов, отразен във водите на буйната едно време река, която и днес пресича центъра на Панагюрище.

Другата версия е, че турците искали да вземат Яна за ханъма. Когато я подгонили, тя се хвърлила от една скала в реката, а турците възкликнали „Луда Яна”.

Advertisements

има 1 коментар (+add yours?)

  1. Мария Влаева
    Февр 20, 2016 @ 10:36:35

    С крепостта „Красен“ и река Луда Яна, е свързана поетична местна легенда – за любов и вярност, преданост към рода, мъжество и сила на духа.
    Били векове на тъмно Средновековие – дали в края на Втората българска държава, или по време на османското робство…,никой не може да каже със сигурност. Били двама – момче и момиче. Тя-дъщеря на заможен болярин, а той-син на друг болярин. Обича ли се, но съдбата искала друго…
    Крепостта „Красен” била богата и прочута. Нейният владетел – боляринът Красен, имал чудно хубава дъщеря – Яна. В Яна се влюбил Никола, красивият син на болярина Душко, владетел на голямата северна крепост „Душковчанин”. Крепостта на Душко се намирала високо в планината, при изворите на буйната река, спускаща се към калето на Красен. И Яна обичала Никола, който всяка пролет свивал китка от първите горски цветя и я пускал по реката за нея. Момичето пазело китката до сърцето си, поглеждало нагоре към върховете на балкана и мечтаело за своя любим.
    Бащата на Яна мразел Душко и решил да омъжи дъщеря си за богат грък. Уговорил сватбата и византиецът пристигнал в крепостта с торби злато. Красен бил доволен, а гъркът, стар, и грозен, чакал невястата си. Яна не го искала и се заключила в стаята си. Момичето плачело, готово да се самоубие, но да не стане жена на противния грък. Ядосан, баща ѝ решил насила, да я омъжи, за да не изтърве златото. Войниците му разбили вратата на Яна, но видели празна стая. С риск за живота си, тя се спуснала по въже през урвата и побягнала нагоре по реката, към „Душковчанин“ и своя Никола. Яна тичала през вековната гора, изкачвала връх след връх и накрая, почти без дъх, стигнала до крепостта на Душко. Взел я в обятията си Никола, но щастието им не траяло дълго.
    Храбрите воини, Душко и синът му Никола, повели дружините си срещу нападателите. В неравна битка баща и син се сражавали до последната капка кръв, защото бранели нещо свято: бащата – родната, скъпа земя, а синът – любовта си. Когато ги убили, Яна оглавила малката, храбра дружина защитници. Накрая останала сама, обкръжена от всички страни, но не сваляла оръжието си.
    Изведнъж се затичала към близката висока скала, скочила в пропастта и потънала в буйните води на реката.
    Скалата нарекли „Женски гроб”, а реката – Луда Яна. И се родила легендата за Луда Яна, за чудно хубавото и смело момиче, което не предало любовта си. Вярно на своя любим и род, то живее в преданието и в ромона на реката. Всяка пролет, високо в планината, около скалата „Женски гроб”, разцъфтяват първите горски цветя. Това са цветята на Никола за Яна, най-красивият символ на истинската и вечна любов.
    Легендата за средногорските Ромео и Жулиета звучи, като химн на младостта и искрената любов, отразен във водите на буйната река, която и днес разделя Панагюрище на две половини

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: