Легенда за възобновяването на българското царство

istoriya1-300x225Преди време, в подножието на Балкана, живели двама смели и дръзки братя –  Асен и Петър. Петър бил мъдър и миролюбов човек и често призовавал Господ в молитвите си. В знак на силната си вяра той построил красива църква на десния бряг на река Янтра. Асен, по-малкият брат, бил хладнокръвен и изпълнен с енергия; събирал млади мъже и ги учел на изкуството на войната. Подготвял ги за армията.

Уморени коне, пропити с пот, често влизали в болярската крепост. Техните ездачи бързали да занесат важни новини на двамата братя.
Със всеки изминал ден животът под гръцко владичество ставал все по-труден. Василевсите наложили нов данък. Освен това голямо количество от стоки и животни било изпращано във Византия. Хората стенели от изнемога, броят на недоволните растял. Казват, че дори Св. Димитър, закрилникът на гърците се отрекъл от тях, заради коварството и жестокостта им. Неслучайно норманците завладяли Тесалоника. Те опожарили града и поробили гражданите му. Светецът изоставил града, премахнал благословията си и застанал на българската страна.
Разказва се, че веднъж върху олтара на новопостроената болярска църква, се появила чудна икона, портрет на светец. Едната от ръцете му била вдигната във въздуха в знак на благославяне. Никой не знаел откъде се е появила.

Тогава Асен и Петър осъзнали, че точно това е дългоочаквания знак, изпратен им от Бог, за да освободят поробения български народ. Те се чувствали дори по-силни със подкрепата на светеца. Сърцата им били смели, също както и мечтите им. Църквата била вече построена и богато украсена от известни иконографи. Тя била кръстена и посветена в чест на Св. Димитър. Поклонници от целия регион на Мизия се събрали на двата бряга на Янтра. Камбаните забили празнично, песни в чест на светеца се понесли из въздуха. Всички коленичили и започнали да се молят на светеца да направи ръцете и умовете им по-силни, и да им помогне да си възвърнат свободата.

Тогава Василий, архиепископът на Търново, се появил и положил майсторски направен златен венец на главата на Асен. Наметнал на раменете му богато декорирана мантия и поставил в краката му червени ботуши, и го провъзгласил за цар на новата българска държава. Мълчание настъпило в цялата църква. След това хората проплакали: „Да живее царят!”. Под светлината на множеството кандила очите на светеца от иконата проблясвали великодушно…

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: