Живовляк

Plantago_majorЖивовлякът е многогодишно тревисто растение, разпространено в умерения климатичен пояс на Европа и Азия. Високо е 12-30 см, с характерна розетка от листа с дълги дръжки при основата. Листата са широки и елипсовидни, до яйцевидни, със силно изпъкнали многобройни дълги окръглени и твърди жилки, откъдето по всяка вероятност носи и името си. Цъфти от април до ноември. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Семената, които се образуват са чудесна храна за птиците, отглеждани в клетки, заради голямото съдържание на белтъци и мазнини.

Живовлякът расте по влажните и тревисти места, в ливадите и градините, обикновено изкореняван като плевел. Много често се среща край пътищата, поради което в руския език например е наречен „подорожник”, подобно наименование „подрумник”се среща и в български местни диалекти. В българския език се употребява и думата „жиловляк”.
Най-известни са широколистният и теснолистният живовляк, но общо в семейство Plantaginaceae има повече от 250 разновидности, от които в България се срещат 15 вида. Макар и доста невзрачен на външен вид, живовлякът е сред най-ценните билки, използвани в народната медицина и съвременната фармация.

Наименованието на латински Plantago произхожда от planta, т.е. ходило, стъпало и се свързва с приличащото на кожа листо, което пък съчетано с прилагателното maior подсказва, че листата на широколистния жиловляк са значително по-големи от останалите видове. Има и друга версия, тъй като planta от латински се превежда и като растение се смята, че Plantago означава „растение, което въздейства”, т.е. се свързва с широкото му използване в медицинската практика на древен Рим.
tesnolist-jivovlqkШироколистният живовляк е едно от най-древните лекарствени растения. Събирали го за медицински цели още в древен Китай, преди повече от 3000 г. и го препоръчвали най-вече срещу ухапване от скорпиони и змии. Древните гърци и римляни използвали семената му при дезинтерия, възпалителни процеси в стомаха, черния дроб и дихателната система. Има сведения, че са го използвали Хипократ и Гален. Авицена го предписвал при язви, при трудно зарастващи рани и като кръвоспиращо средство, а древноримският учен Плиний Стари го препоръчвал за 24 болести. Така живовлякът станал лек панацея използван и до днес, главно листата и семената.

Съществува легенда за това как било открито свойството на живовляка да заздравява рани. Веднъж две змии се препичали на пътя на слънце. Изведнъж от завоя излязла каруца. Едната змия успяла да изпълзи бързо от пътя, но другата се забавила и била разполовена от предното колело. Хората, които се возели в каруцата, видяли как първата змия, която останала невредима, изпълзяла в тревата и скоро се върнала с листо от широколист живовляк, покрила с него пострадалата си посестрима и я изцерила. И започнали хората да използват билката като лек за рани.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: