Тунгуският метеорит

Тунгуския метеорит 1Тунугският метеорит, или както го наричат „тунгуското събитие” и до сега е неразрешима загадка. Смята се, че той е голямо космическо тяло, сблъскало се със Земята. Това се случва на 30 юни 1908 година в пустата сибирска тайга, в района на река Подкаменна Тунгуска, Красноярска област. В 7:17 часа сутринта гигантско огнено кълбо пресича небето в този район и избухва със сила, равняваща се на 1000 бомби от Хирошима, унищожавайки животни и растения в обсег от няколко стотин километра. Според оценките енергията от взрива превишава енергията от падането на Аризонския метеорит, при който е образуван кратер с диаметър 1200 м. Липсата на кратер при Тунгуския метеорит се обяснява с факта, че взрива е станал в атмосферата, на около 6 км. височина. Учените никак не могат да се договорят, какво е било това нещо – ледена комета или масивен метеорит. Изясни се само, че взривът е станал на височина 5 – 10 километра, но и до сега фрагменти на падналото космическо тяло не са намирани. Сега един от тях, евентуално, е открит, и остава само той да се извади.

Няма направени снимки на областта след опустошителния взрив. Но руски учени са открили очевидци, които са описали събитието. Експлозията е предизвикала сеизмични вибрации, които са били регистрирани на разстояние 1000 км. Мястото е било изследвано 19 години по-късно. Там учените заварили област, претърпяла пълно опустошение. Те търсили кратер, част от астероида или метеорита, но не открили нищо. Дърветата на разстояние десетки километри от центъра на взрива били повалени и изгорени. Резултата от тази експлозия се вижда и след повече от деветдесет години.

Една сутрин, на 30 юни 1908 година, в централната част на Сибир, край река Подкаменна Тунгуска, недалеч от Байкалското езеро, настъпил мощен взрив. Детонацията се чула в радиус 800 км и тя била толкова силна, че хората, намиращи се далеч от мястото на взрива, за миг оглушели. Сеизмографските институти в целия свят отбелязали сътресение с непозната дотогава сила. Кондукторът от Транссибирската железница спрял влака, защото се страхувал, че ще дерайлира от вибриращата линия. Гигантски облак покрил цялото небе. В тунгуския район внезапно паднал черен дъжд. А в Антверпен по време на изгрева слънцето запламтяло със силен блясък. В Хайделберг нощта станала внезапно толкова светла, както в Петербург. В Лондон хората питали полицията на какво се дължи появяването на черните облаци по чистото синьо небе.

Много са причините, поради които науката не е могла да започне изследвания на събитието веднага след взрива, така както то със сигурност заслужава. Годината била 1908 и не се е разполагало с технически средства, които да могат да помогнат при изясняването същността на експлозията, нито пък властите на царска Русия са били особено заинтересовани от такъв вид изследвания. Самото пътуване към един толкова отдалечен район било в онези времена твърде рисковано. И въпреки че руските и чуждестранните вестници пишели надълго и нашироко за явленията, които били наблюдавани на разстояние хиляди километри от мястото на взрива, все пак непосредствени журналистически описания от района на експлозията нямало.

Тунгуския метеорит 2До 1921 г. около взрива над Тунгуската тайга се мълчало. А през същата година в Далечния изток е ликвидирана Колчаковата армия, изгонени са японските и другите войски на интервентите. Сибир е свободен и с това се създават условия и възможности за някои по-сериозни изследвания.

Интересното е, че през 1921 г. изследванията в района на река Тунгуска започнали по-скоро по практически причини. Знаело се, че още преди Първата световна война американците се опитвали да получат огромни количества желязо, каквито смятали, че се намират в известния аризонски метеорит. Съветските власти предполагали, че взривът в тайгата е причинен от падането на метеорит – това било и всеобщото мнение – и също се замисляли над възможността да използват тази суровина, „изпратена от небето”, тъй като големите единични метеорити най-често съдържат именно желязо.

Човекът, оглавил първата експедиция, чиято цел била да открие евентуалния метеорит, бил 38-годишният учен Леонид А. Кулик. Той е участник във войната от 1905 г., заточеник в Сибир за революционна дейност, участник в Октомврийската революция, войник във Втората световна война. Починал през 1942 г. в хитлеристки лагер. От 1920 г. се занимавал с изследването на метеорити, сравнително млада научна дисциплина. Именно тази специализация го насочила по следите на взрива в Тунгуската тайга и му вдъхнала идеята за организирането на експедицията.

Леонид Кулик започнал с това, че проучил всички достъпни информации и донесения, отнасящи се до взрива. Преди всичко тези в печата. Това, което намерил в тези информации, го пленило. В редица руски вестници били публикувани показанията на очевидци на събитието, от което се интересувал. Така например, иркутският вестник съобщавал, че в онова паметно утро на 1908 година жителите в района на Тунгуска видели „голям светещ обект с толкова силен блясък, че не можел да се наблюдава с просто око….” В продължение на десетина минути този предмет падал бавно: той имал формата на светеща тръба, т.е. силно изразена цилиндрична форма.

Съобщенията във вестниците посочвали също, че хората от онези околности видели силни пламъци. Отделни свидетели също говорели за силни детонации, които предшествали появяването на огъня. Всички свидетели единодушно твърдели, че обектът летял в посока север – юг.

След като се запознал с всички тези съобщения, както и с някои научни материали, през 1921 г. Кулик тръгнал към Сибир, в районите на експлозията. По време на тази първа експедиция той не успял да стигне точно до мястото на експлозията. Можал единствено да установи, че въпреки изминалите 13 години, все още имало много живи свидетели на събитието. Но си дал сметка, че ще са необходими още много експедиции и необикновени технически средства, за да може да се изследват по задоволителен начин съществуващите следи от експлозията.

Тунгуския метеорит 3Предприел следващата експедиция през 1927 г. Този път бил значително по-добре подготвен. Притежавал средства за придвижване и подходящо оборудване. Освен това успял да събере богат научен коментар – плод на труда на други учени, посветили се на изясняването на тайната. Например началникът на обсерваторията в Иркутск пресметнал, че ефектите на взрива са могли да бъдат наблюдавани на територия, по-голяма от Франция и Германия, взети заедно. Друг учен изследвал влиянието на взрива върху животните и забелязал болест по копитата като резултат от него.

Кулик бил придружаван от тунгусеца Иля Потапович Лючеткан, който не само добре се ориентирал в топографията на района, но и сам бил свидетел на събитието отпреди 19 години. И той, както и другите свидетели, дал на Кулик много ценни сведения, които до ден днешен представляват изключително ценен източник на знания за обстоятелствата на взрива. Местен жител – С. Б. Семьонов например, разказал: „Видях огнено кълбо, което заемаше огромна част от небето. След това стана тъмно и въздушната вълна ме блъсна на земята.” Определенията от този род се оказали по-късно необикновено важни.

Най-накрая на 13 април 1927 г. Кулик можал да види със собствените си очи това, което от 19 години било тема на разкази и съобщения и което все още от никой не бил проверил.

Сведенията на Кулик са изключителни, тъй като е първият, описал подробно следите от това събитие. По време на експедицията били заснети и няколко филма, които и до днес имат за учените стойност на основен документ. Защото следите от самия взрив все повече се заличават от неумолимото време.

„Резултатите от нашето първо, дори повърхностно наблюдение, бяха по-богати, отколкото можехме да се надяваме след разказите на очевидците, и надминаха най-смелите ни очаквания” – ще пише по-късно Кулик. Преди всичко той установил, че районът на унищоженията бил много обширен. Кулик се придвижвал от периферията към неговия център. Отначало срещал огромни пространства повалени гори. Взривната вълна била толкова силна, че изтръгнала от корен цели брези, борове и мощни стогодишни лиственици. Картината била тъжна и потресаваща. Повечето дървета били повалени в южна посока, а корените им сочели север. Близо до центъра на взрива унищоженията били предизвикани не само от взривната вълна: тук дърветата били овъглени или обгорени. Следите обаче не показвали това да е бил обикновен горски пожар, което Кулик подчертал още в първия си доклад. По всяка вероятност дърветата са се подпалили в резултат на силна топлина, дошла отгоре. На разстояние стотици квадратни километра всичко живо било унищожено.

Тунгусите приписвали взрива на гнева на злите духове и не искали да придружават изследователя в неговите пътувания. Затова до мястото, където смятал, че се намира кратерът, образуван от падането на метеорита, Кулик стигнал сам.

По принцип разсъжденията му били правилни. Та какво друго би могло да предизвика такива унищожения и такива сътресение, освен метеорит? Но там, където се надявал да види някакви останки от метеорит или някакъв кратер, нямало нищо. Затова пък, за свое учудване, в самия център на взрива, там, където унищоженията би трябвало да бъдат най-големи, Кулик видял неповалена от взрива, изправена гора. Наистина дърветата били обгорени или овъглени, без игли и изглеждали като телеграфни стълбове, но стояли! Това е много важно наблюдение.

Следи от метеорит Кулик не намерил нито този път, нито по-късно. Още много пъти той ходил в Красноярския край с надеждата, че накрая ще намери доказателство, което ще потвърди неговата „метеоритна теория.” От края на 1929 г. той прекарал тук общо 19 месеца. До избухването на войната публикувал много доклади и многократно ги представял на заседанията на Академията на науките. Това са подробни, точни, прецизни и преди всичко обективни доклади. Именно те и до днес са основа на знанията за състоянието на тайгата след взрива.

Много учени от различни държави са изследвали тази област, но не е открито тялото, предизвикало този взрив. Група от американски учени са открили малък метеорит, за който предполагат, че е остатък от голям метеорит, изгорял при удара в земята. Според компютърни симулации тялото е каменен метеорит, широк 80 м., който е навлязъл в атмосферата под ъгъл 45 градуса и се е разпаднал на предполагаемата височина. Те също така отчели, че след експлозията са останали само дребни камъчета. Затова в тази област не бил открит кратер, какъвто се е очаквало да има след подобна катастрофа.

Изследванията на взрива на Тунгуския метеорит не са приключили. Болшинството от учените считат, че това тяло с огромна кинетична енергия е имало малка плътност. Според една от хипотезите това е била малка комета – топка от воден лед и газ във вид на сняг, движеща се със скорост около 30-40 км/сек.

Според друга теория, Тунгуският метеорит се е състоял от антивещество. Взривът, наблюдаван при падането на Тунгуския метеорит, всъщност е резултат от взаимодействието на веществото на Земята с антивеществото на метеорита, което е съпроводено с отделянето на огромно количество енергия. Предположение за подобен ядрен взрив обаче противоречи на факта, че в района на Тунгуска не е отчетено повишение на радиоактивността.

Друга хипотеза пък представя Тунгуския метеорит като микроскопична черна дупка, която е проникнала в Земята от Тунгуската тайга, преминала е през планетата и е излязла от Земята.

Въпреки многобройните хипотези и теории Тунгуския метеорит и до днес е обвит в мистерии и загадки.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: